Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Колко са?

— Трима редници и един офицер. Лейтенант Поков.

— Само толкова? — учуди се фигурата. — Обикновено те използват далеч по-внушителни сили.

Но Ръсел вече не го чуваше. Цялото му внимание беше ангажирано от дулото на автомат „Калашников“, опряно в гърдите му.

Тори измъкна ножа от ръката на мъртвия граничар. Понечи да вземе и пистолета, но се отказа. Не обичаше огнестрелните оръжия, още повече че тук, в храма, един изстрел беше достатъчен да привлече вниманието на властите. Прибра само патроните, просто за да лиши друг от евентуалната употреба на оръжието.

После безшумно се стопи в мрака.

В църквата цареше мъртва тишина. Изпита чувството, че отново се намира в горите на Хокайдо, подложена на тежък изпит от своя сенсей. Десет дни се лута из тях, докато открие скривалището му, а той каза, че е подобрила най-доброто досегашно постижение на учениците му с цели осемнадесет часа… Като повечето от тях изобщо не са успявали да го открият.

Навън проблесна безмълвна светкавица, светлината се отрази в нещо метално. Застинала на място, Тори проследи движението на сгъваемата стоманена палка, появила се в ръката на един от граничарите.

Миг по-късно зърна и лицето. От съсредоточеното му изражение разбра, че човекът е засякъл Ръсел. Изтича по облегалките на редицата дървени столове и се приготви за атака, но в същия миг усети още едно чуждо присъствие, този път зад гърба си.

Завъртя се като вихрушка и потъна между редовете. Секунда по-късно над главата й свирна сгъваема палка — като тази, която беше зърнала пред себе си. Ударът беше насочен към мястото, където допреди миг бяха глезените й. Все още въртейки се във въздуха, тя насочи крак напред и нагоре. Ударът попадна в тялото на врага, до слуха й достигна болезнено изпъшкване. Без да губи нито секунда, тя премина в контраатака, протегнала ръце в смъртоносно атеми. По-скоро почувства, отколкото видя как противникът насочва пистолета си в гърдите й. Беше толкова близо, че усети как въздухът около него трепти от напрежение. Само след миг той щеше да стреля и трясъкът да издаде всички. Ако не на КГБ, то на полицията… Изстрел през нощта несъмнено щеше да накара куп съзнателни граждани да позвънят там.

Тори измъкна своята стоманена палка и я стовари върху лявата китка на нападателя. Пръстът му върху спусъка се парализира, но в замяна на това ритникът му беше точен. Тори изпъшка, улучена в свивката на бедрото, дулото на пистолета безпощадно се завъртя към главата й. Граничарят очевидно нямаше намерение да рискува.

Тори понечи да отскочи назад, но гърбът й опря в дървената облегалка. Противникът й моментално се възползва, ръката му докопа блузата й и рязко я притегли към себе си.

Това му струваше скъпо. Дланта на Тори строши китката му като кибритена клечка, но той се оказа упорит тип и не я изпусна.

Преценила, че е твърде близо, за да използва палката, Тори я пусна на земята. В същия миг плоската част на пистолета му я улучи в ребрата. Въздухът напусна дробовете й с болезнено просвирване, коленете й омекнаха. Граничарят се надвеси над нея и притисна дулото в слепоочието й.

— До свиданя, сука 8 8 Сбогом, кучко (рус.). — Б.пр. — ухили се той, въпреки болката.

Юмруците на Тори се стовариха странично върху ушите му, после едната й ръка изви дясната му китка, докато другата отклоняваше дулото на оръжието. Въпреки безполезната си лява ръка, униформеният ожесточено се съпротивляваше, жилите на шията му се издуха като корабни въжета.

Тори възседна краката му, вниманието й беше насочено към пистолета. Позицията й беше по-изгодна, но на страната на граничаря беше грубата сила. Бореха се мълчаливо, със смъртоносно ожесточение. В продължение на няколко дълги секунди никой не можеше да вземе превес, после Тори смени тактиката и прибягна до основните позиции на айкидо. Тялото на противника й изгуби равновесие и се люшна напред, главата му профуча на милиметри от лицето й. Довърши го с ветрилообразен удар в шията, прекъснал сънната артерия. Онзи падна по гръб, очите му се извъртяха с бялото нагоре. Тори вдигна глава, но третият граничар не се виждаше никъде.

— Хвърли оръжието! — изръмжа граничарят към превитата фигура.

— Изритай го насам!

Ръсел търпеливо изчака очите на униформения да се прехвърлят върху пистолета, после премина в светкавична атака. Точно както го бяха обучавали. Нанесе отвесен удар с ръба на дланта си. Не мислеше за ръката, която искаше да пречупи, а за пространството отвъд нея…