Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Свещеник в дълга роба докосна ръката и, тя уплашено подскочи. Човекът сложи пръст на устните си, после й направи знак да го последва. Лицето му беше скрито под тежка качулка. Тя мълчаливо се подчини. Прекосиха пространството пред олтара и поеха по дълъг, мрачен коридор, който завършване с тясна дървена портичка. Зад нея се разкриха стръмни каменни стъпала, въздухът стана значително по-хладен. Миришеше на ферментиращо вино и мухъл. Ирина стисна клепачи и кихна.

Спуснаха се по стълбите. Свещеникът махна качулката от главата си, на челото му блесна морав белег, очевидно получен при раждането му.

— Насам — кратко каза Сергей и тя мълчаливо го последва. Не й се представи, а и тя не прояви любопитство.

Прекосиха множество помещения, запълващи криптата със сложна, на места объркваща плетеница. Най-сетне стигнаха до скривалището. Очите на Ирина попаднаха върху неподвижното тяло на импровизирания нар.

— Дъщеря, ми — поясни Валери Бондасенко и напусна сянката край стената. — Ти не знаеш нищо за нея, излъгах те, че нямам деца… Но за нея не знае и никой друг, тъй като… тъй като болестта й можеше да бъде използвана срещу мен.

— Но защо е тук?

— КГБ научи не само за съществуването й, но и за мястото, където беше лекувана…

— Наташа е проговорила — погледна го Ирина.

Валери мълчаливо кимна с глава.

— Господи, дали все още е жива?

— Не мога да ти кажа…

— О, Валери! Аз я убих! Господи, каква глупачка съм била…

— Не си била глупачка, котенце… — поклати глава той. — Просто толкова много са те лъгали, че си изгубила способността да различаваш лъжата от истината — на устните му се появи тъжна усмивка. — Недей да се самообвиняваш… Беше изправена пред могъщ противник, никой от нас не може да излезе непокътнат от подобен двубой…

— Двубоят между теб и Марс, нали?

Той пристъпи крачка напред и въздъхна:

— Да.

— Но защо беше нужно да ме лъжеш? — попита тя.

— Убеждавах се, че по този начин те предпазвам — въздъхна отново той. — Успях да се добера до досието ти, от него научих за репресиите на КГБ срещу семейството ти… Реших да ти спестя истината за Марс, въпреки че имах намерението да те използвам срещу него… Така поведението ти щеше да е по-естествено…

Валери помълча, после поклати глава и продължи:

— Знаеш ли, котенце… Станал съм толкова изпечен лъжец, че с лекота заблуждавах дори себе си. По тази причина отказвах да разбера, че се влюбвам в теб, а едновременно с това те излагам на смъртна опасност… Това, което се случи с Наташа, рано или късно щеше да се случи и с теб… Арест, изтезания и всичко останало. Достатъчно беше да се събудят подозренията на Марс… В началото не обръщах внимание на тази опасност, единственото ми желание беше да го унищожа… — Той направи нова крачка към нея. — Но най-накрая се осъзнах и видях какво правя… На теб, а и на себе си…

— Недей! — предупреди го Ирина. — Вече не съм сигурна, че искам близостта ти. Раната, която ми нанесе, е прекалено жестока…

— Не съм искал, мила. Трябва да ми повярваш…

Ирина замълча.

— Все пак си ми простила — отбеляза след известна пауза той. — Иначе не би дошла…

— Дойдох по молба на Одисей — поясни тя. — Той каза, че задачата е важна, че чрез нейното изпълнение ще дам своя принос за свободата…

— Бил е напълно прав.

— Сега обаче Одисей е на втори план — изгледа го продължително тя.

— Как така? Нали работим за общата цел?

— Проблемът е в твоите методи — твърдо рече Ирина. — Аз решително отказвам да ги приема, тъй като твърде много си приличат с методите на Марс.

— Марс Волков подлага на систематически разпити Одисей от момента, в който се е върнал в съзнание. Марс Волков арестува Наташа Маякова и я подложи на интензивна обработка. Какво включва тя? Дори аз не мога да зная това, но положително става въпрос за побоища, глад, безсъние, електрошокове и дро…

— Стига! — изкрещя Ирина и запуши ушите си с длани.

— Опитвам се да нарисувам вярна картина, нищо повече.

— Похвално — отвърна Ирина, а раменете й видимо потръпнаха.

— Благодаря — поклони се официално той.

После дойде ред на продължителното, почти враждебно мълчание. Валери го наруши малко преди да стане фатално късно.

— Как стигнахме чак до тук, котенце? — меко попита той.

— Ти ще кажеш — мрачно въздъхна тя.

— Искаш да призная, че грешката е моя? Добре. Моя е. Не биваше да те лъжа. Но откъде да зная каква си? Как бих могъл да ти се доверя?

— Не виждаш как, нали? — горчиво попита тя. — Сам се обричаш, Валери… Нима не виждаш в какво си се превърнал? Подозираш всички, не позволяваш близост на никого, защото се страхуваш от врагове…