Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Същата комисия отговаря и за кредитирането на частните стопани, на които плаща в чужда валута, за да конкурират колхозите!

Раменете на Марс се свиха в знак на отвращение.

— Ами КГБ? Разпъват ни на кръст за всяка отпусната копейка, едновременно с това ни унижават пред всички, принуждавайки ни не само да пуснем най-заклетите противници на властта, но и да ги направим народни представители! Те, разбира се, не пропускат възможността да ни клеймят от трибуната на Конгреса за всички възможни грехове, истински или въображаеми… Това не е перестройка! — въздъхна с огорчение той. — Това си е чиста Америка!

— Доколкото съм осведомен, перестройката е само един експеримент — предпазливо подхвърли капитан Николев.

— Експеримент, който обаче стигна твърде далеч! — отсече Марс, изчака реакцията на Николев и продължи: — Първоначалният замисъл на този експеримент беше създаването на нова, по-висша форма на държавно управление. Но той бързо се изроди в корупция. Казано на разбираем за вас исторически език, капитане, всичко това прилича на опитите на британците да преустроят своята култура върху основите на Римската империя от времето на Калигула. Нещо непонятно и чуждо за тях… Какво става с нас, капитане? Нима губим чувство за национално самоопределение — онова, което прави руснаците уникални в този свят? Нашата култура се подменя от хората, които ни управляват. ЦРУ вече няма нужда от радио „Свободна Европа“, просто защото неговите подстрекателски функции е поел лично президентът на тази страна!

— Предполагам, че всичко е въпрос на гледна точка — отвърна Николев. — Нагледен урок как интерпретацията проваля добрите намерения…

— Говорите като опитен дипломат — усмихна се Марс. — Напразно си губите времето в Гранични войски, капитане!

— Вероятно отдавна сте разбрали, че службата ми осигурява предостатъчно време за размисъл — отвърна Николев.

— Това е така — кимна Марс. — Но не мога да разбера как съхранявате страстта си към историята, след като толкова много псевдоучени се опитват да я напишат отново!

— Аз пък не мога да разбера как точно вие, Другарю полковник, проявявате интерес към ревизионизма…

— Интригувате ме, капитане — въздъхна Волков. — Вероятно защото и вие като мен разбирате колко коварен звяр е истината…

— Другарю полковник — вдигна глава Николев. — Аз не съм сигурен дори дали разбирам дефиницията на думата „истина“…

Марс се разсмя.

— У вас наистина има нещо повече от това, което е видимо на пръв поглед… — Главата му леко кимна по посока на електронния пулт: — Някакви новини?

— Нищо особено — отвърна Николев. — Колата на Ирина Пономарьова си е на мястото, паркирана на шест пресечки от вашия апартамент. Никой не се е доближавал до нея… Наблюдават я четирима от моите хора.

— Така ли? — вдигна вежди Марс. — Кой ви е разрешил това?

— Никой, другарю полковник — отвърна Николев. — Но аз си помислих, че ще бъде разумно да…

— Грешно сте си помислили! — сопнато го прекъсна Марс. — Веднага разкарайте хората си оттам! Достатъчно е само един от тях да бъде засечен! Ирина не подозира, че работя В КГБ. Но ако зърне някой ОТ вашите хора, тя никога няма да припари до колата! А бъдете убеден, че има качества да открие опашката подире си!

— Разбирам, другарю полковник.

Капитанът забързано се зае да изпълни заповедта, а Марс се замисли за Ирина. Стана му смешно, тъй като по отношение на нея винаги се беше проявявал като параноик. Често се беше питал дали по време на командировките си в Америка Ирина не е установила тайни контакти със симпатизанти на „Бялата звезда“. За тези свои пътувания тя беше преминала нормалната проверка, агентите на КГБ не я бяха държали под непрекъснат контрол, както например Наташа Маякова по време на нюйоркското турне.

Той обаче имаше причини да бъде подозрителен. Основната сред тях беше мнението й за съдбата на етническите малцинства в СССР… Нали именно това мнение беше използвал той, убеждавайки я да шпионира Валери Денисович?

Ирина оправда доверието му напълно. Макар неволно и по напълно аматьорски начин, именно тя разкри Наташа Маякова — връзката между Валери Денисович и Героя…

Проклет да е този Валери Денисович!

Юмрукът на Марс се стовари върху бюрото, капитан Николев изненадано подскочи.

— Другарю полковник?

Но вниманието на Марс вече беше насочено към сводката за „Бялата звезда“.

— Изглежда са изпратили на Запад някакъв сигнал за тревога — разтърка лицето си той. — Все още не сме разшифровали изцяло техните кодове, но знаем достатъчно, за да схванем смисъла на посланията им… — очите му се заковаха върху лицето на капитан Николев. — Как мислите, дали са толкова отчаяни, че да поискат директна помощ от Запада?