Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Грешиш, скъпа. Бях близък с Наташа Маякова, сърцето ми се къса от мъка по нея… Близък съм и с теб, защото те обичам…

— Не, Валери. Ти не познаваш смисъла на думата любов. Не те обвинявам, защото за теб работата винаги е била най-важното. Разбирам това, повярвай ми… В момента не зная какво изпитвам към теб и нямам никакво желание да обсъждаме чувствата ми. Нито сега, нито по-късно… А вероятно и никога.

— Никога е тежка дума, мила…

— По-добре да се заемем с непосредствените неща — тръсна глава Ирина.

— Това означава, че си съгласна да ни помогнеш, така ли?

— Как само светна лицето ти! — усмихна се Ирина. — В някои отношения си истинско дете… Бях забравила колко е красиво лицето ти, когато си щастлив…

Валери сграбчи китките й:

— Задачата е сериозна, Ирина. Няма да крия, че е и твърде опасна. Марс иска да ми изпие кръвта, цяло подразделение на Гранични войски е ангажирано в издирването ми…

— Ако си решил да ме плашиш, трябва да призная, че го вършиш успешно — отвърна тя.

— Така ще бъдеш по-внимателна — тръсна глава той, помълча за момент, после я погледна в очите. — Трябва да проникнеш в апартамента ми и да изнесеш портативната „Тошиба“…

Ирина за малко не призна, че вече е открила добрия дух в машинката и знае всичко за „Бялата звезда“, включително името на нейния лидер. Успя да прехапе устни навреме, тъй като си даде сметка, че той не би й позволил дори да припари до жилището му с цялата тази информация в главата си.

— Добре, измъквам компютъра — кимна тя. — А после какво? Не е много удобно да се разхождам по улиците с незаконно внесен компютър, нали?

— Разбира се — кимна Валери. — Разполагаш ли с кола?

— Да.

— Отлично — въздъхна с облекчение Валери. — Ето едно обстоятелство, което е благоприятно за нас…

— Мразите ли американците? — попита Марс.

— Познавам само един, срещнах го извън службата — отвърна капитан Николев. — Държавата не обича да демонстрира специалните си части пред чужденците… Срещнах този американец при вратите на Кремъл. Изглеждаше съвсем нормален. Изгаряше от любопитство да научи нещо повече за страната ни…

— Ето, точно в това е проблемът! — разгорещено извика Марс. — Американците нямат никаква представа за нас — нито за политиката, нито за икономиката, нито за обществения порядък. ОСОБЕНО за обществения порядък! Прекалено много са пристрастени към лукса, очите им са отправени към скъпите уникати, които предлагат модни бутици като „Блумингдейл“ или „Тифани“.

— Май и вие искате да ги погребете като Хрушчов — отбеляза капитан Николев.

— Не, капитане — поклати глава Волков. — Не искам да ги погреба, а да ги изкореня!

— Задачата ви е неизпълнима…

— Наистина ли мислите така? — изгледа го Марс. — Интересна мисъл, особено когато принадлежи на добре ерудиран историк. Но историята учи, че Римската империя се е сгромолясала, същата съдба е имала и Византия… Защо тогава да не се сгромоляса и Америка?

— Рискувам това да ви прозвучи брутално, другарю полковник — погледна го в очите Николев. — Но въпреки всичко ще ви отговаря; защото комунизмът, а не демокрацията се оказа фалшива форма на управление! Марксистката теория е просто неадекватна — един тъжен, но неоспорим факт. И ние сме принудени да охлабим примката около народите на Полша, Унгария, Румъния, Чехословакия, ГДР… Да върнем свободата на своите колонии — точно както го стори Западът в началото на века…

Нямаме друг избор, другарю полковник. Отчаяното положение изисква и отчаяни мерки. Нашата икономика е в окаяно състояние, не можем да изхранваме дори собствения си народ. Корупцията и алкохолизмът рушат устоите на обществения ред, бюрокрацията парализира всичко. Трябва да гледаме истината в очите. Пътят, по който сме тръгнали, няма да ни отведе доникъде…

— Къде тогава да идем, по дяволите? — просъска Марс. — В какво трябва да се превърнем? Да отворим бутици на „Блумингдейл“ и „Тифани“ на улица „Горки“? Да облечем жените си в тесни джинси и предизвикателно разголени блузки? — лицето му почервеня от възбуда. — Не, това не е разрешение, капитане. Така просто ще потънем в американската безвкусица и ще изчезнем като нация. Аз лично никога няма да се примиря с подобно развитие на нещата!

— Древните британци са изпитвали силно влечение към Рим — отбеляза. Николев. — За тях това е било най-вълшебното място на света…

— Подвижни пясъци, нищо повече! — тръсна глава Марс. — Това е истината!