Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Засече първия от бойците на Хитасура малко преди да изтече час от появата й в квартала. Той се появи пред входа за втори път, паузата беше достатъчно продължителна, за да е ясно, че има и други пазачи.

Кои направи бързи изчисления и стигна до заключението, че би могла да го избегне, стига късметът да е на нейна страна. В мига, в който зърна сградата, тя инстинктивно усети, че единственият път за проникване е през покрива. Сега, един час по-късно, това все още й се струваше най-добрата идея. Главният вход автоматически отпадаше, а още при първата си обиколка разбра, че същото се отнася и за задния. Там беше паркирана кола с двама от бойците на Хитасура. Самата Тори Нън положително е на последния етаж — най-сигурното място във всеки жилищен блок.

На покрива я очакваха още двама от хората на Хитасура. Усетиха я, когато беше на сантиметри от тях. Още с първия си удар счупи шийните прешлени на единия от тях, но вторият май щеше да й създаде проблем… Беше як мъжага с гола глава и тъмни, заплашителни очи. Изобщо не се впечатли от смъртта на партньора си, на лицето му грейна зловеща усмивка. Отстъпи крачка назад и направи знак на Кои да го нападне.

Тя обаче му обърна гръб и бързо се стопи в сянката на покрива. Плешивият се огледа и извади „кьотетцу-шьоге“ едно изключително опасно оръжие в ръцете на физически здрав човек. На практика то представлява стоманена верига, на единия край на която има тежък топуз, а на другия — метален таралеж с остри шипове. Плешивият завъртя веригата над главата си и бавно тръгна към мястото, на което беше изчезнала Кои.

Но докато стигне сянката, Кои получи предостатъчно време да го заобиколи и да се изправи зад гърба му. Изчака веригата да изсвисти над главата й, полетя напред и заби лакът в ребрата му. После ръцете й светкавично се стегнаха около шията му.

Това се оказа погрешен ход.

Плешивият се извъртя и зъбите му успяха да докопат едната й длан. Забиха се в нея с яростна сила, чак до костта.

Кои потисна писъка на болка в гърлото си, пусна шията му и отскочи встрани. Шиповете на таралежа вдигнаха искри от мястото на падането, тъй като тялото й светкавично се претърколи назад и надолу. Но атаката се повтори с удвоена сила, бодливото кълбо се стрелна право към главата й. Кои рязко се завъртя, тялото й се вдигна във въздуха, а петите й се забиха в коленете на плешивия с огромна сила. Капачките изпукаха, едното тяло се олюля. Ръцете на мъжа инстинктивно охлабиха веригата, търсейки опора. Това се оказа фатално за него. Кои се стрелна напред, грабна таралежа и преряза гърлото му с едно-единствено хоризонтално движение.

Сега покривът беше свободен. Светлините на Токио изглеждаха далечни и неясни, потънали в дебелия пласт промишлен смог. Небето над главата й имаше цвят на седеф.

От тук се разкриваше отлична гледка към станцията Хамашо, оживена по всяко време на денонощието. Релсите проблеснаха под фаровете на пристигащ влак, тълпа от пътници започна щурм към вагоните.

Кои разкъса ризата на плешивия и превърза кървящата си длан. После се зае с огледа. В средата на покрива се издигаше малка бетонна будка с желязна врата. Оттам очевидно се излизаше на стълбището. Тя обаче не искаше да я използва. Съзнаваше, че ако бъде засечена на тясното стълбище, единственият й път за отстъпление ще бъде нагоре. Обратно на покрива, който щеше да се превърне в смъртоносен капан. Но проникването през прозорците на последния етаж също бе много рисковано. Те са добре осветени откъм улицата, а и отвътре… По време на наблюдението си беше открила нещо, което вероятно щеше да свърши работа — малко прозорче с непрозрачно стъкло в задната част, вероятно на баня или тоалетна. То беше изцяло в сянката на високата сграда в съседство. Размерите му бяха прекалено малки за мъж, но тя се надяваше да успее да се промъкне…

Взе „кьотетцу-шьоге“ и пристъпи към парапета. От джоба си извади кълбо тънко, но здраво найлоново въже и внимателно го завърза в средата на веригата. После уви въжето около кръста си, а веригата завърза около металния парапет.

Спусна се по стената и скоро се изравни с нивото на прозорчето. Оказа се, че то е само притворено, но от това полза нямаше. Металната му рамка беше прекалено широка, свободното пространство се оказа тясно дори за нейното слабо тяло.

В продължение на две минути се занимава с пантите. Рамката натежа в ръцете й, тя се приведе напред и внимателно я спусна във вътрешността на помещението. После започна да се промушва.