Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— До известна степен е така — призна Героя. — Волков реши, че ще спечели доверието ми, като изключи подслушвателните устройства. Но през цялото време криеше микрофон под дрехите си… При поредното му посещение успях да го придърпам в басейна, а през това време Лара направи запис на касетата му… Искаш ли да я чуеш? Там има изобилие от…

В този миг Ирина усети как леден нож пронизва сърцето й. Обзе я страхотна паника, лицето й стана бяло като вар.

— Ирина, какво ти е?

Тя се втренчи в светлите му, изпълнени със загриженост очи.

— Господи, Одисей! — проплака. — Ти нямаш представа какво съм вършила до този момент! Шпионирах Наташа Маякова и донасях на Марс абсолютна всичко! За тайните й срещи с Валери, за начина, по който я проследих до тук… Какво сторих, Господи?!

Настъпи дълбока тишина, нарушавана единствено от тихото поскърцване на гъбата върху блестящия парапет. После Героя се извърна към Лара и тихо нареди:

— Иди да позвъниш!

Младата жена видимо се стресна, очите й станаха кръгли:

— Сигурен ли си?

— Да. Ида да позвъниш, веднага!

Лара мълчаливо се подчини.

Когато Наташа не се появи и на следващата уговорена среща, Валери скочи в колата и потегли за Архангелское. Караше бързо, но така, че да не привлича вниманието. Избра нов маршрут, през цялото време проверяваше дали не го следят.

Появило се във фоайето на Стария московски театър, мрачното предчувствие в душата му отказваше да се стопи. Дори напротив — пред входа на психиатричната болница то стана още по-силно и още по-мрачно…

Наташа беше изключително точна. Един-единствен път не се появи на среща, но преди това успя да пусне предупреждението си в кутията на Международната поща на площад „Комсомолски“, която й беше посочил Валери. Той проверяваше кутията преди всяка среща, едва след това тръгваше за уговореното място. Сега обаче кутията беше празна, а Наташа не се яви и на резервната явка. Не посмя да я потърси в театъра, тъй като любопитството му положително щеше да бъде запомнено. Тръгна си с натежала от мрачни предчувствия душа. Набра номера й от една улична кабина, кръвта буквално изстина в жилите му, когато насреща се обади сух мъжки глас. Пусна слушалката, сякаш беше отровна змия, после побърза да се смеси с тълпата.

По пътя към Архангелское си наложи да разсъждава като шахматист — три, четири, дори пет хода напред… С цената на доста усилия успя да изхвърли Наташа от мислите си — тъй и тъй вече не можеше да й помогне… Но под заплаха бяха поставени далеч по-важни неща. Наташа знаеше на каква опасност се излага, но прие да му сътрудничи без никакво колебание. Разбиранията й бяха толкова близки до неговите, че тя с лекота се превърна в отличен професионалист. Но Валери си даваше ясна сметка, че дори професионалистите имат слаби места…

Сега всичко е въпрос на време.

По всичко личи, че Наташа е арестувана от КГБ. А това означава, че ще бъде пречупена. Въпросът е кога. Тук не става въпрос нито за обвинения, нито за напразни надежди. Валери съзнаваше, че на нейно място вероятно и той самият ще бъде пречупен. И ще им разкаже всичко, което искат да знаят. В това няма нищо срамно. Въпросът е да се издържи максимално дълго, тъй като за много хора това ще означава спасение.

Пристигна в Архангелское без опашка подире си, но въпреки това не насочи колата към паркинга пред входа на болницата. Избра един изровен път, който пресичаше гората под диагонал, изключи двигателя едва когато се увери, че колата е надеждно скрита между дърветата.

Остана на мястото си, заслушан в тихото пукане на изстиващия мотор. Сред клоните на дърветата пееха косове, ниско над тревата жужаха насекоми. Тук животът си течеше както преди. Спокоен, величествен, вечен… Което обаче едва ли можеше да се каже за живота на Валери Бондасенко…

Отвори жабката и извади пистолета си. Беше сигурно оръжие, западногерманско производство. Тикна го под колана си и тръгна по изровения път. Мрачната викторианска фасада на лудницата бавно изплува пред погледа му. Душата му потръпна от това, което предстоеше.

Извади от джоба си сгъваем нож с дълго острие, провери действието на пружината, после го прикрепи към вътрешната страна на китката си.

Опасенията му, че ще се сблъска с оперативна група на КГБ, бяха на път да се окажат безпочвени. На няколко метра от главния вход на болницата почти успя да се убеди, че Наташа все още се държи и не е изпяла всичко, което искат да научат от нея… Отправи една кратка молитва към небето, после свърна в двора и се насочи към служебния вход на сградата.