Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Може би ще мога да прекратя това — започна Ирина. — Ще говоря с Марс и…

— Марс също е от КГБ, Ирина…

За момент й се стори, че не е чула добре. После си помисли, че той си прави шеги. Но на мрачното му лице нямаше дори следа от усмивка, Арбат безмълвно я наблюдаваше от противоположния край на басейна.

— Ти се шегуваш — промърмори тя, чувствайки се все по-глупаво. — Това е невъзможно. Документите, които ми показа Марс…

— Фалшиви! — прекъсна я с категоричен тон Героя. — Или, по-скоро фалшифицирани… Без съмнение това, което си видяла, някога е било официална заповед на КГБ за създаването на отдел „Н“. Но името на началника е било сменено. В оригинала е записано друго име: МАРС ПЕТРОВИЧ ВОЛКОВ, ПОЛКОВНИК ОТ ВТОРО ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА КГБ…

— Не! Това е невъзможно!

— Ще извикам Татяна и Лара, те ще потвърдят, че…

— Не! — видя истината в очите му, видя и дълбоката му загриженост. — Недей! Не прави нищо!

Спомни си вечерта, в която Марс я заведе на театър и гледаха „Три сестри“. „Как се казваше тази актриса? — попита я той. — Наташа коя?…“ После, при срещата и с Марс тук, в Звездното градче, тя го беше попитала дали познава Наташа.

„Разбира се, отвърна той. Аз познавам всички, които влизат в тази сграда…“

Тялото й замря във водата. Бездънната пропаст под нея сякаш я засмукваше в черната си утроба.

Господи! Тръпка проряза стомаха й, изведнъж й се пригади. Героя внимателно я подхвана, оттласна се с крака и положи главата й на металните перила. Почти веднага започна да повръща.

От устата му излетя пронизително свирене, в следващия миг край басейна се изправи Лара.

— Поредната жертва на вашия другар Волков — мрачно я осведоми Героя.

Лара се наведе и издърпа Ирина от водата. Сложи я да легне на хълбок и отиде да вземе кофата й парцала.

— Добре ли си? — тихо подвикна откъм водата Героя.

Арбат изскочи наполовина от басейна, мократа й муцунка леко докосна рамото на Ирина.

— Не — задавено отвърна тя. — Никак не съм добре…

Надигна се до седнало положение, Лара коленичи до нея. Понечи да отвори уста, но Героя сложи пръст на устните си, напомняйки й за подслушвателната апаратура.

Лара отвори компактен пакет за първа помощ, острият звук се разнесе из цялата зала.

— Откога работиш за КГБ? — попита Ирина.

— Цял живот — отвърна младата жена. — Татяна също. Ние сме сирачета, отгледала ни е държавата. Още от първо отделение сме били в школата на КГБ…

— От колко време работите за Марс?

— Двете с Татяна сме част от екипа на другаря Волков, създаден да разследва инцидента в Космоса — хванала марлята, младата жена методично почистваше лицето на Ирина. — Немного отдавна Одисей успя да изрови досиетата ни. Благодарение на него научихме кои сме, кои са били родителите ни. Татяна е естонка, родителите й загинали по време на тайнствен ядрен експеримент. В досието на КГБ е отбелязано, че инцидентът се дължи на небрежност и нищо повече. Подробностите са държавна тайна… — В ръката й се появи гъба, която прокара по месинговите перила. — А аз съм украинка… Моите родители са били интернирани в Урал, в пермския лагер за политически затворници…

— Какво престъпление са извършили?

— Не зная — въздъхна Лара. — В досието пише, че са били арестувани от КГБ по обвинение в шпионаж. Били засечени по време на среща с дипломат от американското посолство, но това е част от механизмите, по които се обвиняват хиляди хора… Вероятно родителите ми изобщо не са знаели в какво ги обвиняват. Баща ми е бил професор, преподавател по политикономия, възгледите му доста се различавали от официалната доктрина. Не мога да кажа какво точно е станало, тези неща обикновено никога не излизат наяве…

— Живи ли са, мъртви ли са? — изгледа я състрадателно Ирина. — Това поне не знаеш ли?

— Не — поклати глава момичето. — Никой не знае…

— Все някой трябва да знае! — тръсна глава Ирина.

— Този някой е другарят Волков — обади се Героя. — Но никога няма да каже…

Ирина помълча, после подозрително погледна момичето:

— Говориш прекалено открито за тези неща…

— Не го върша пред всеки — отвърна Лара. Парапетът отдавна светеше, но ръката й продължаваше ритмичните си движения.

— Мисля, че Лара и Татяна доста се промениха от близостта си с мен — обади се отново Героя.

Лара кимна с глава:

— Решихме, че няма смисъл да докладваме за всичко, което чуваме тук…

Ирина вдигна глава към лицето на Героя.

— Виждам, че си започнал да създаваш свой екип — подхвърли тя.