Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Стой!

Валери се закова на място.

— Ръцете горе!

Валери се подчини.

— Не мърдай, иначе ще получиш куршум в главата!

Миг по-късно иззад близкото дърво изскочи младежът с дългите коси и радостно извика:

— Валери!

— Сергей, здравата ме стресна! — в гласа на Валери Прозвуча нескрито облекчение. — Защо дебнеш тук?

— Исках да съм сигурен, че ще се измъкнеш — отвърна Сергей и на лицето му изгря широка усмивка. — Ама те бива в стрелбата, да знаеш!

Избухнаха в смях, започнаха да се тупат по раменете. Пръв отрезня младежът.

— Какво се е случило? — попита той и на лицето му се изписа тревога.

— Ела — промърмори Валери и тръгна през гората. — КГБ залови Наташа…

— Но как? — тревогата на Сергей се увеличи. — Откъде са научили за нея? Това, поставя под заплаха цялата организация!

Валери откри черния път и се насочи към колата си.

— Нека не избързваме — промърмори той, но и на неговото лице се изписа дълбоко безпокойство.

— Това е работа на Волков! — изръмжа Сергей. — От километър надушвам двуличници като него! — раменете му неволно потръпнаха. — Колко хора е почернил с гадния си чар!

А Валери изведнъж си помисли за Ирина.

Деке не представляваше проблем. Той беше учен, а не герой. Кои го остави да виси с главата надолу в задната част на дюкянчето за татуировки. Лицето му беше пурпурночервено, обезобразено до неузнаваемост. Но в сравнение с тялото му изглеждаше почти непокътнато.

Двадесет и две минути, помисли си Кои, докато излизаше на оживената уличка. Точно толкова време й беше необходимо за цялата операция. В лабораторията миришеше на формалдехид, сярна киселина и ацетон. Приятна миризма, навяваща мисли за смърт и разруха… С удоволствие използва част от тези химикали за обработката на Деке, втриваше ги в кожата му с такова внимание, сякаш искаше да го маринова…

Спусна се в метрото и насочи вниманието си към рекламите, които висяха навсякъде — дори върху кожените дръжки на вагоните. Четеше ги от начало до край, но смисълът не достигаше до съзнанието й. Вероятно защото беше извън времето и пространството, защото пътуваше в собствения си мрачен тунел, коренно различен от дупките на метрото, прокопани под огромния град.

Главата й беше празна, изражението на лицето й се доближаваше до онази божествена маска, от която Големия Езо беше изпитал боязън, примесен с възторг… Неповторимата комбинация от екстаз и отчаяние…

Излезе на повърхността при станцията Хамашо. Бойното поле, мястото на решителното сражение.

В главата й екна гръмотевичният глас на Големия Езо: „Хитасура трябва да бъде наказан за враждебните си действия срещу моя клан. Тори Нън трябва да си получи заслуженото по същите причини. Тя е ликвидирала Фукуда със собствените си ръце…“

Деке й разказа как Тори Нън и мъж на име Ръсел Слейд са го помолили да изследва късче метал, което се оказало хафний. После се появили още веднъж заедно с Хитасура. Двамата мъже носели Тори Нън на ръце. Деке установил, че тя е поела една органична отрова, наречена „доку“, чието действие обикновено е фатално. Основна съставка в нея била отровата на „фугу“ — особен вид риба-меч, която се среща във водите на Японско море…

Тори Нън извадила късмет. В кръвта й попаднало нищожно количество „доку“, организмът й бил достатъчно силен, за да забави смъртта. Останалото свършил Деке. Според него в момента Тори Нън се възстановява в една от тайните квартири на Хитасура, намираща се в близост със станцията Хамашо. Деке никак не искаше да изплюе адреса, но Кои все пак успя да го измъкне от устата му. След което той приличаше на телешки бут, готов за разфасоване…

Откри сградата без особени трудности. Беше една от свръхмодерните железобетонни конструкции — висока и тясна, с прозорчета като на средновековен замък. Тежка метална врата водеше към миниатюрен вътрешен двор, в който се издигаше самотен японски кедър. Стройното му стебло влизаше в ярък контраст с наредени в кръг миниатюрни дръвчета бонзай, контрапунктът се съдържаше в малък алпинеум от привидно безпорядъчно разхвърляни камъни. Всичко това създаваше илюзията, че дворчето е далеч по-обширно от действителните си размери.

В продължение на четиридесет и пет минути Кои наблюдаваше сградата, обикаляйки я от всички страни. Отбелязваше кой минава край нея, обръщаше внимание на всяка кола по улицата. Наоколо нямаше паркинг, минувачите бяха редки. Но тя знаеше, че хората на Хитасура трябва да са някъде наблизо. И трябва да бъдат неутрализирани, преди да се заеме с главната задача — да проникне в сградата и да убие Тори Нън.