Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

В ноздрите го блъсна познатата отвратителна миризма, но той беше твърде напрегнат, за да й обърне внимание. Насочи се към южното стълбище и бързо се изкачи до третия етаж. Открехна вратата, която водеше към коридора, и предпазливо надникна. Зад отрупаната със стъкленици масичка на колелца се появи фигурата на мъж в цивилни дрехи. Валери бързо затвори вратата, изчака отминаването на мъжа и отново надникна. Сърцето му се сви. Онзи влезе точно в стаята на дъщеря му.

Бедната Наташа, все едно, че е мъртва! Беше им казала всичко…

Единствената добра новина беше, че Наташа очевидно е била пречупена съвсем наскоро. В противен случай тук щеше да гъмжи от агенти на КГБ и цялата околност щеше да е блокирана. Но времето неумолимо течеше. Валери осъзна, че оперативната група вече е на път…

Разшири процепа на вратата и предпазливо надникна. Коридорът вляво беше свободен, но пред вратата на дъщеря му стоеше още един агент на КГБ. Очите им се срещнаха, Валери бутна вратата и тръгна напред с разтуптяно сърце.

— Да сте виждали доктор Калинин? — попита той.

Онзи отвори уста да отговори, но в същия миг Валери се хвърли напред, натисна копчето на сгъваемия нож и острието потъна дълбоко между третото и четвъртото ребро. Рязък натиск напред и нагоре и всичко свърши. Ножът прониза сърцето…

Челюстите на агента се затвориха с рязко щракане, тялото му политна в обятията на Валери. Без да губи нито секунда, той го завлече до стаята в дъното на коридора и бутна вратата. Тук лежеше осемдесетгодишна старица, която от дълго време беше в дълбока кома. Прерови джобовете на агента, откъдето взе само оръжието и служебната карта.

После отново излезе в коридора и с решителна крачка се отправи към стаята на дъщеря си.

Агентът на КГБ вдигна глава и предупредително изръмжа:

— Не се приближавай!

После с изненада погледна дръжката на ножа, забит в гърдите му. Отпусна се на колене, но успя да извади пистолета си. Валери го изби от ръката му със силен ритник, но онзи не изгуби присъствие на духа. Стрелна се напред и надолу, сграбчи глезена на противника си и рязко го завъртя.

Валери се просна по гръб, агентът се хвърли отгоре му. От гърдите му течеше кръв, но ножът очевидно не беше успял да пробие костта.

Ръцете на агента се сключиха около гърлото му. Коляното на Валери потъна в слабините му с огромна сила, от устата му излетяха розови пръски, очите му се изцъклиха. Изръмжа като ранен звяр, но въпреки това мазолестите му палци продължаваха да притискат гръкляна на Валери.

Три силни ветрилообразни удара в гръдния кош свършиха работа. Мъжът омекна, пръстите му се разтвориха. Валери се изправи на крака, пристъпи към леглото и спря поглед върху спокойното лице на дъщеря си. Душата му запя, никога не беше се чувствал толкова щастлив. Взе я на ръце, прекрачи неподвижното тяло на агента и предпазливо надникна в коридора.

Беше чисто, нямаше жива душа. Изтича към стълбите и се понесе надолу, към служебния изход…

Седем минути по-късно беше при колата си, надеждно скрита под дърветата.

После забърза обратно, имаше още работа…

Заобиколи сградата на болницата и пое по откритата, леко наклонена поляна. Внимателно огледа главния вход, но не забеляза нищо особено. Сестри с бели престилки щъкаха насам-натам, някои тикаха инвалидни колички, други подкрепяха сгърчени фигури в сиви болнични халати. Групичка доктори бяха заобиколили носилка на колела, паркирана встрани от входа. Сред тях Валери видя доктор Калинин, който вдигна глава и също го забеляза.

Лицето на психиатъра рязко пребледня, тялото му се отдели от групата.

Валери хукна към самотната бреза в средата на поляната — там, където обикновено водеше дъщеря си. Пейката беше пуста. Извърна глава по посока на горичката и с ужас видя, че дългокосият младеж, с когото се срещаше тук, бяга от двама мъже в цивилни дрехи. Беше се насочил към горичката, но явно нямаше да успее.

Валери измъкна пистолета си, отпусна се на коляно и стисна ръкохватката с две ръце. Прицели се внимателно и натисна спусъка. Два изстрела в бърза последователност, и двата изключително точни. Цивилните агенти на КГБ се строполиха в тревата.

— Хей, другарю!

Рязко се завъртя и видя доктор Калинин, който тичаше към него и махаше с ръка към колегите си. Прицели се и натисна спусъка. Докторът падна, а Валери се понесе към брезовата горичка.

Прегази храсталаците като танк, в носа го удари миризмата на влажна пръст.