Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Научи ли за Монти? — попита тя след малко.

— Господи! Да. Тъкмо миналата седмица му казах, че се претоварва от работа.

— Изглежда, не само това си му казал.

— Казах му онова, което щеше да е за негово добро — рече Рубънс.

— Жестоко си го наранил. Той те считаше за приятел.

— Това няма нищо общо с приятелството. Бизнесът си е бизнес. И изобщо не му е било работа да ти разправя сълзливи истории. За какъв, по дяволите, се е мислил? Беше зрял човек. Трябвало е да знае как да се грижи за себе си. — Той изведнъж млъкна и рязко се извърна от нея.

— Рубънс?

— О, не! По дяволите, не! — махна с ръка той; гласът му беше прегракнал и раменете му се разтърсиха така, сякаш плачеше. — Копелето нямаше право да умира — вече почти шепнеше и Даяна трябваше да се напряга, за да го чува. — Божичко! Всъщност всичко има общо с приятелството. Всичко! — Когато обърна пак глава към нея, тя видя, че очите му са зачервени; беше изтрил всякакви следи от сълзи. — Добре, защо не го кажеш и да се приключи?

— Какво да кажа?

— Ами това: „Аз те предупредих.“ Не трябваше да го оставям да си мисли, че съм го предал.

— Направил си това, което си сметнал, че е най-добро.

Той я погледна с искрен поглед.

— Наистина ли го мислиш?

— Да. И в известен смисъл ти беше прав — той наистина не можеше да се справя повече с тази работа. Но имаше други начини, по които да подходим. Объркахме цялата работа, ти и аз — тя отклони поглед за миг. — Погребението е вдругиден. Поръчах цветя от името на нас двамата.

Той не каза нищо и някак по безмълвно взаимно съгласие те смениха темата.

— Как изглеждаше Ню Йорк? — попита Даяна. — Липсва ми този град.

— Не мога да ти кажа — въздъхна Рубънс. — Повечето време се рових из общата документация. Скайлър потвърди всичко онова, което ми беше казал Мейър — той сложи ръка върху бедрото й и потърси очите й. — Добре ли си?

Тя му се усмихна леко; почувства как топлотата му се просмуква в нея.

— Добре съм. И какво откри?

— Достатъчно факти, за да обеся Ашли — с известна злъч отвърна Рубънс. — Той нямаше нищо, когато дойде да работи при мен. Аз го издигнах. Оставих го да покаже на какво е способен. Аз, като пълен глупак, му отвързах каишката — очите му просветнаха, когато се наведе да си запали цигара; дръпна веднъж и я смачка. — Знаеш ли, ти излезе права. Те нямат никакъв вкус — щракна надолу капачето на металния пепелник, вграден в тапицираната с плюш отвътре врата, облегна се назад и въздъхна. — Още на времето Мейър ми беше казал, че в бизнеса трябва да държиш всеки на каишка. „Каквато и да ти е преценката в дадения момент, подчерта той тогава, знай, че най-добрият ти днешен партньор утре ще се обърне срещу теб, ако му дадеш и наполовина шанс. Такава е човешката природа. Не можеш да се бориш с нея, можеш само да се опиташ да се предпазиш.“

Рубънс се усмихна, зареян в спомена.

— Тогава смятах Мейър за най-циничния мръсник, когото съм срещал. Но смятах също, че бих могъл и да го надмина. Тъкмо така постъпих с Ашли — отвързах го и го пуснах да тича. Е, не се ли оказа прав Мейър? Какво направи Ашли? Започна да ме мами зад гърба ми. Сега вече съм наясно. Мейър съвсем не е циник, той просто е реалист.

— Ти поиска ли обяснение от Ашли?

— О, не. Още не. Пуснал съм в действие една малка интрижка в сърцето на корпорацията, към която той ще се спусне с отворени обятия. Аз, на негово място, бих останал настрана, но не и той. Ашли е прекалено алчен, което ще рече, че е готов на измама. Той плаче да бъде измамен. Те всички плачат за това, ахмаците му с ахмаци. Вродената им алчност ги подвежда. Имам достатъчно документи тук — потупа дипломатическото си куфарче от слонова кожа, — за да го ликвидирам още сега. Но ще бъде прекалено спокойно и безобидно да приключа с него по този начин. Аз не съм по организацията. Другата седмица ще пратя Скайлър отново в Ню Йорк. Утре или най-късно в сряда Ашли ще намери начин да извлече полза от корпорацията, като прехвърли капитали в друга, второстепенна корпорация. Всичко ще изглежда изрядно, бързо и безопасно. И то ще е така. Само дето другата корпорация не съществува в действителност. Тя е измислица на богатото ми въображение, а според изготвените от Скайлър документи съществува от 1975 година.

— Защо мислиш, че Ашли ще клъвне? — попита Даяна.

— Защото започнах да оказвам натиск върху съвета на директорите — както и Мейър, без знанието на Ашли — да отхвърлят офертата за сливане, скалъпена от Ашли и приятелите му. Аз ще се оттегля… Мейър също, както и цялата наша група. Ашли си мисли, че има достатъчно подкрепа в сегашния състав на съвета. Но аз промених това положение. Макар че с тази схема за капитала той ще може да получи достатъчен процент за себе си, за да привлече няколко гласа — достатъчни, за да се приеме решението — Рубънс се усмихна и добави: — Поне така ще изглежда в неговите очи.