Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Тя отдръпна ръката си като опарена.

— Ти си луд. Не.

Той обаче настоя и сложи ножчето в дланта й.

— Само едно драсване — кротко каза Рубънс. — Дори няма да ме заболи. Рязваш леко и…

— Не!

— Добре — взе ножчето от разтворената й длан. — Сам ще го направя — и преди тя да успее да го спре, заби острието във възглавничката на левия си показалец, оставяйки хоризонтална резка. Мигом по дължината на разреза бликна тъмна, червена кръв, украсявайки кожата като с мъниста. — Видя ли? — и постави пръста си под един слънчев лъч; кръвта проблясва като тъмен рубин. После отдръпна пръста, допря го до челото си и го прокара надолу по извивката на носа. — Ето, да видиш, че е истинска кръв.

Даяна оглеждаше лицето му в слънчевата светлина. Това не беше същият онзи продуцент със загорял тен, спортуващ тенис, за какъвто винаги го е смятала. Макар да не виждаше никаква промяна във външния му вид, тя имаше чувството, че той се преобрази пред очите й.

Как стана това? — запита се тя в себе си. — С някаква магия ли? И тогава разбра. Тя винаги е била изпълнена — и вероятно тази е била основната причина да го задържи тъй дълго в прегръдките си — с някакво благоговение пред невероятно огромната власт, която той притежаваше. Властта му не бе намаляла — просто тя бе свикнала с нея. Но и не беше само неговата власт. Това, което й каза преди малко: „Ти, ти, ти!“ Осъзна, че сега добавяше и нейната власт — съчетанието между артистичността и бизнеса — това напоследък изпълваше техните дни и нощи.

— Да — прошепна тя, като взе кървящия му пръст и затърка розовата му възглавничка в устните си. — Аз, аз, аз!

Рубънс наблюдаваше движенията й с огромна, нескрита гордост. В този момент той приличаше на Мариън, който, след като е хвърлил цялата си енергия да постави дадена сцена, започва с удоволствие да наблюдава как главната му героиня се е вживяла до крайност, надминавайки очакванията му и е прекрачила в царството на легендите.

После целият този израз, съсредоточен плътно в погледа му, изчезна като цвят на пирен, търкулнал се стремително в пропастта и погълнат от бурното море. Очите му отново станаха спокойни като гладката повърхност на езеро.

Двамата се потопиха във водата.

— Ние с Мариън и Саймиони от „Туентиът“ решихме да занесем филма в Ню Йорк само за една седмица — каза Рубънс. — За първата седмица на декември ангажирахме „Зигфелд“. Уговорили сме строго определен брой запазени места и масирана десетдневна кампания в пресата — никаква телевизия преди премиерата. Избрахме петима от най-влиятелните тукашни критици и ще ги командироваме с нас за първата прожекция и за приема след това… пак дело на Берил.

Той се протегна да придърпа зеления гумен дюшек, за да се качат върху него.

— Всички ще присъстваме на премиерата и ще гледаме да направим възможно най-голяма реклама. Следващата седмица ще направим премиера и в Лос Анджелис, за да можем да се кандидатираме за номинациите на „Оскар“ както и за „Наградите на нюйоркските филмови критици“ и за „Златните глобуси“. Ще заминем ти, аз, Мариън, Берил естествено и няколко тлъсти риби от „Туентиът“. Ще има много интервюта и репортажи.

Даяна отпусна глава назад, опъвайки шията си; дългата й коса се полюшваше във водата като водорасло. Рубънс близна връхчето на носа й, докато тя стоеше със затворени очи и полуотворени устни. После вдигна ръце, хвана се за раменете му и се изхлузи леко от дюшека. Хладната вода обгърна бедрата й. Двамата се загледаха в очите, примижавайки от слънцето. Беше им приятно дори само да се държат за ръце.

Мина доста време, преди да осъзнаят, че на входната врата се звъни настоятелно. Рубънс с неохота се претърколи от дюшека и цопна във водата. Преплува ширината на басейна и стъпи на земята. Погледът на Даяна го проследи с лениво опиянение, докато той вървеше през градината, за да влезе в къщата.

Тя се излегна по гръб и се загледа в небето. Около нея водата мързеливо се плискаше. Едната й ръка се спусна надолу и се потопи под хладната й повърхност. Не мислеше за нищо, лежеше отпусната на път да се унесе в дрямка.

— Даяна! — беше гласът на Рубънс. — Ела да се облечеш. Дори е тук и иска да говори с теб.

Тя се потопи във водата.

— Това идва от Бейлман — започна Спенглър без заобикалки, когато Даяна влезе в гостната.

Беше застанал с гръб към дебелата морска сирена, която сякаш надничаше над лявото му рамо и се присмиваше.

— Успокой се, Дори — хвана го за лакътя Рубънс и го поведе към бара. — Дай първо да пийнем по нещо. Да се поотпуснеш малко.