Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Ти искаш да го заловиш на местопрестъплението ли?

Рубънс затвори очи.

— Нещо подобно — отвърна той, вплете пръсти в нейните и ги стисна.

Когато се прибраха у дома, отидоха да седнат до басейна. Рубънс я попита как е минало пътуването й. Тя му каза първо, че много е харесала новия рекламен плакат, после мина на въпроса му.

— Просто не знам какво се е случило. Бях готова да се закълна, че Крис е твърдо решен да напусне групата. Знам, че го иска. Но явно някой го е разубедил. Той твърди, че е Найджъл.

— А ти не вярваш.

— Не — бавно отвърна тя, сякаш това негово вметване циментира мисълта й. — Не, не вярвам, Рубънс. Според мен е Тай.

— Но тя нали живее с Найджъл.

Даяна прокара пръсти през гладката си коса.

— Творческите сили на Найджъл са на изчерпване. Сега само Крис на практика поддържа „Хартбийтс“. Без него по всяка вероятност с групата ще бъде свършено — Даяна се премести по-близо до Рубънс. — Силка ми каза, че още от самото начало Тай си е падала по Крис, но Джон и Крис са били прекалено близки приятели, за да я делят. Не мисля, обаче, че между Крис и Найджъл е същото, независимо какво говорят и двамата.

— Да не би пък Крис да не я харесва.

Даяна го погледна.

— Ти не знаеш какво представлява Тай. У мен обаче се прокрадва подозрението, че и Крис я е пожелал от самото начало, но заради Джон не я е закачил. И според мен тя по този начин го задържа в групата. Не я знам какво ще прави без тези хора около себе си.

— Мислех я за твърда като стомана.

— Да, външно изглежда така. Но отвътре е слаба. Тя се е страхувала, че Маги може да склони Крис да напусне групата. А сега изпитва ужас от приятелството ми с Крис. Не може да повярва, че не спя с него.

— Едва ли някой би повярвал.

Тя сложи ръка върху рамото му.

— С изключение на теб, разбира се.

Измествайки се напред в стола си, Даяна опря крака в неговите, наведе се и впи устни в плътта му.

— Липсваше ми — промълви тя. — Толкова ми липсваше.

Рубънс се засмя.

— Въпреки всички тези изживявания?

— Въпреки всичко.

— Това е опасно.

— Обичам опасностите.

— Като отворихме дума за това — каза Рубънс, плъзгайки ръка по гърба й, — трябва да знаеш, че никак не ми хареса твоя припадък на снимачната площадка.

Даяна поклати глава.

— Не беше нищо страшно. Макар че отидох на преглед.

— И?

— Екстра съм.

— Божичко, дано! Защото имам още няколко изненади за теб.

— Добре де, ще ми ги кажеш ли или ще ме мъчиш?

— Берил наистина се прояви този път. Уреди те за списание „Тайм“.

Тя се изсмя подигравателно.

— Нещо бълнуваш. Вие и двамата имате халюцинации. Не е възможно Берил да ме е уредила за „Тайм“. Та аз не съм стигнала още върха.

— Не си ли? — провлече думите Рубънс. — Очевидно ония от „Тайм“ не са на това мнение. Когато изданието, определено да отрази първата прожекция на „Хедър Дюел“ в Ню Йорк, залее будките и хората видят лицето ти на корицата.

Тя се обърна и го загледа с широко отворени очи.

— Ти знаеш ли, че си се побъркал. Че си направо смахнат. Няма начин това да…

— Искаш ли да се обзаложим?

Даяна изведнъж млъкна. Рубънс никога не би казал „Искаш ли да се обзаложим?“, ако предварително не е сигурен в резултата.

Тя притихна на стола с ръце, притиснати в коленете й; сърцето й биеше като чук.

— Господи! Кой всъщност си ти?

Рубънс сви рамене.

— Ела — и когато той се приближи и се наведе, тя обгърна главата му с ръце и прокара пръсти в косата му.

— Какво търсиш?

— Рога — отвърна тя.

— Рога ли?

— Като дяволските.

— А, такива рога! Съжалявам, но ги отрязах преди хиляда години — той взе ръцете й в своите. Нейните бяха студени и той започна да ги разтрива, за да ги стопли. — Давай, Даяна. Ти си! Ти. Ти.

Тя облегна глава на гърдите му. Вдъхна миризмата му — тази негова характерна смесица от пот, сапун и одеколон „Ралф Лорен“. Долепи ухо точно над пъпката на лявата му гърда, затвори очи и се заслуша в леките удари на сърцето му, което сякаш успокояваше и нея.

Едната му ръка докосна гърба й и започна да го гали. Без да я отмества от себе си, той протегна другата си ръка към бамбуковата масичка, покрита със стъкло, и извади от чекмеджето швейцарско войнишко ножче — тъмночервено със златно логотипно кръстче. Отвори с нокът едно от правите му остриета и рече:

— Ако искаш, можеш да ме прободеш.

— Какво?

— Да видиш дали кървя — засмя се той и тикна дръжката на ножчето между пръстите й. — Хайде.