Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Какво идва от Бейлман? — попита Даяна, вървейки след тях.

— Сега ще ти кажа — Спенглър се отскубна от ръката на Рубънс. Очите му святкаха гневно. Той хвърли един поглед към Даяна, преди да закове очи в лицето на Рубънс. — Нали ме увери, че всичко в „Туентиът“ вървяло гладко, като по мед и масло. Нямало никакви спънки.

— Да, няма никакви спънки — потвърди Рубънс.

— О, така ли? — озъби се Спенглър. — Е, вчера Бейлман може и да е бил кротичък, ама днес е друг ден.

Рубънс спокойно отвинти капачката на бутилка „Столичная“, без да минава зад бара. Извади малко лед, напълни с него една ниска, широка чаша, наля отгоре водка и разклати питието, за да се охлади. После жадно отпи голяма глътка и рече:

— Нещо се е случило в студиото, както разбирам.

— Много правилно разбираш — отвърна Спенглър. — Изправени сме пред страхотно голям проблем.

— Знаеш ли, Дори — продължи Рубънс, без да повишава тон, — наистина настоявам да пийнеш нещо. Мартини, сухо, става ли? — и му подаде чашата. — Хайде — не спираше да го придумва той, — първо се отпусни и после ще ми кажеш какъв е този проблем.

Спенглър отпи от мартинито и заговори:

— Оня мръсник Ренолдс, импресариото на Джордж Алтавос, беше при Бейлман тази сутрин. Каза му, че Джордж го заплашил с оттеглянето си от филма, ако не се направело разместване на имената в афиша.

— По-точно? — Рубънс внимателно остави чашата си.

— Настоява неговото име да бъде над Даяниното. Не до нейното, обърни внимание, а над нейното.

— И какво му отвърна Бейлман?

— А ти какво мислиш? Отстъпи.

— Как? — възкликна изумена Даяна. — Съгласил се е?

Спенглър кимна.

— Ето какъв е нашичкият — и се обърна към Рубънс. — Какво мислиш за този мръсник?

Рубънс пристъпи крачка. Имаше нещо особено в погледа му. Когато заговори, гласът му беше мек като памук.

— Мен ме интересува повече защо ти, Дори, не направи нещо? Хм? Ти си бил там. Ти от нашия екип ли си или не? Защо ти не настоя пред Бейлман?

Спенглър тъкмо поднасяше чашата към устните си, но я свали.

— Знаеш ли, Дори, когато те препоръчах на Даяна, мислех, че е за нейно добро. Сега обаче съм разколебан.

— Просто мислех, че ти искаш сам да се споразумееш с него — рече Спенглър.

— Едно от основанията ти да бъдеш нает — намеси се Даяна — е да не допускаш да стават подобни неща. Смяташ ли, че ще се съглася името на Джордж да бъде поставено над моето?

— Това съвсем не е нашата цел, Дори — каза Рубънс. — Да, ти дълго време не беше тук, но и един слабоумен ще разбере за какво става дума.

— Не ми е приятно да ме наричат слабоумен — процеди през зъби Спенглър.

— И аз не си падам особено по хора, които не могат да се справят в критични ситуации. Сега аз ще трябва да оправям тая бъркотия.

Спенглър мълчеше. Доста време двамата само се гледаха в очите.

— Има и друг начин — обади се Даяна, местейки поглед от единия към другия. — И това, мисля, е моя грижа, а не на продуцента. Джордж няма да се откаже от филма. За него той е от голямо значение. Бейлман просто е бил блъфиран. Хайде, Рубънс, да вървим при Бъз.

Кабинетът на Бъз Бейлман се намираше на същия етаж в сградата, където беше й кабинетът на президента на „Туентиът Сенчъри Фокс Филмс“. И както подобаваше на длъжността му — вицепрезидент — кабинетът беше ъглов, с размерите на апартамент в хотел с пет звезди.

Огромното бюро от палисандрово дърво и неръждаема стомана бе разположено в дъното на просторната стая и когато човек влезеше, беше принуден дълго да крачи по ширналия се килим в гълъбов цвят, сякаш отиваше на поклонение на Светото място. Което за много хора беше точно така.

В съответствие с тази страхотна илюзия Бъз Бейлман обикновено приемаше посетителите като да бяха молители за Небесния трон. Първо трябваше да се чака в общата приемна, после, когато човек стигнеше третия етаж, сядаше в приемната пред кабинета и чакаше най-малко още половин час — господин Бейлман винаги позакъснява малко — според думите на полуизвиняващата се негова лична секретарка. Ако си наистина от предпочитаните посетители, Сандра Обърст, прозорлива жена в средата на трийсетте си години, с пленителна усмивка ще ти поднесе чаша кафе, без да ти каже абсолютно нищо. Тя беше помощничка на Бейлман и като такава бранеше ревностно шефа си. В края на краищата всеки вицепрезидент има нужда от някого, който да отсява житото от плявата. Онези от долната приемна очевидно не се справяха с това.

Даяна влезе в приемната пред кабинета на Бейлман с твърдото намерение да се справи с дракона, който пазеше огромната пещера. Секретарката не можа да скрие изненадата си, когато Даяна попита за госпожица Обърст, но въпреки това извести високата жена с похвална готовност.