Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Какво стана с първоначалното подреждане на имената? Според договора мястото на името ми е гарантирано.

Бейлман се усмихна малко по-широко, сякаш бе почувствал, че бетонът, който бе излял, е започнал да се втвърдява.

— Няма да е лошо да се върнеш и да прочетеш ситните букви. Размерът на шрифта е гарантиран, но подреждането е по преценка на студиото. Ние преосмислихме проекта, цялостно, и аз съм напълно убеден, че решението е правилно. Има смисъл да…

— Не ми ги разправяй тия — отсече Даяна. — Ренолдс е дошъл тук, настъпил те е по мазола и ти си извикал: „Ох!“ Това е станало!

Бейлман зина и лицето му почервеня. Взе да човърка хваналата коричка драскотина високо на челото си, докато я разкървави.

— За какво говори тя, Рубънс?

Онзи спря да съзерцава улицата и се обърна.

— Не говоря от нейно име, Бъз. Щом казва нещо, значи е така.

Бейлман отново извърна глава към Даяна.

— Мислиш, че съм бил притиснат или нещо от този род? Това ли намекваш?

— Това, което намеквам, е — отвърна Даяна, — че имах предвид да ти кажа за противния цвят на вътрешните стени на караваната ми. Отвратителен е. Искам да се боядисат в прасковен цвят… съвсем бледопрасковен. И когато бъде готово, ще се върна за снимки.

Бейлман се хвана отстрани за бюрото си.

— Ама ти какво? — изглеждаше напълно объркан. — Какво искаш да кажеш с това „ще се върна“?

— Съжалявам, но не мога да се концентрирам напълно в такава отблъскваща атмосфера.

— Хм, какво боядисване? — гледаше я подозрително, после безропотно сви рамене, сякаш правеше огромна отстъпка. — Добре. Няма проблем. Ще сменим цвета — и се усмихна. — Какво е за нас един пласт боя? Така де, нали сме приятели?

Той погледна към Рубънс, който го наблюдаваше.

— Правилно, Бъз — кимна Рубънс. — Вече имаш данните.

Бейлман, изглежда, бе възвърнал увереността си. Той застана зад бюрото и посегна към телефона.

— Първото нещо, което трябва да направя, е…

— И осветлението е ужасно — обади се Даяна.

Бейлман застина на място, както бе вдигнал слушалката.

— Осветление ли? — изграчи той. — Какво осветление? Къде осветление?

— В караваната ми — спокойно уточни Даяна и пристъпи крачка към него. — Мисля, че едно подвижно осветление ще бъде много подходящо.

Бейлман върна слушалката на мястото й и впери поглед в Даяна.

— Мога ли да попитам, за какво ти е необходимо подвижно осветление в караваната? — едва сдържаше истеричната нотка в гласа си.

— За гримьорите, естествено. Отсега нататък искам да бъда гримирана в караваната си.

— Чакай, чакай. Ти знаеш ли каква буря ще се разрази сред останалите…

— И сред другите… ония глупаци от студиото, които си пратил да дебнат зад кулисите.

— Ти си луда! — Бейлман стоеше зад бюрото си, като че ли то беше последното свидетелство за неговата власт, в което можеше да се вкопчи. Отново раздразни раничката си на челото. — Това е безумие, Рубънс! — извика той. — Трябва веднага да спреш тази лудост!

— Това няма нищо общо с Рубънс! — разпалено рече Даяна. — То касае само мен и теб.

Бейлман продължаваше да не й вярва.

— Рубънс — попита той, — какво става тук?

— Тя е звездата — сви рамене Рубънс. — Нямам нищо общо със случая.

— Но тя е твое протеже! — изкрещя Бейлман.

— О, не — отвърна Рубънс. — Тя е твоя звезда, да те вземат дяволите, и е крайно време да поемеш отговорност за това. Тя е на път да ти докара сто милиона долара, ако не и повече.

— Празни надежди.

Рубънс се отдръпна от прозореца.

— Щом дори това не можеш да прозреш, мога само да те съжалявам. Отсега нататък за една година ти ще поемеш целия кредит за филма — той се упъти към вратата, подминавайки Даяна и Бейлман. — Хайде, Даяна. Ти се оказа, права от самото начало. Нямаме повече работа тук.

— Рубънс, почакай! Къде тръгна?

Но вратата се бе затворила зад гърба на Рубънс.

— По дяволите! — Бейлман сви ръце в безсилни юмруци и изгледа Даяна с кръвнишки поглед. — Ти за коя се мислиш, та идваш тук и…

— Аз знам коя съм, Бъз — с леден глас отвърна Даяна. — Ти нямаш представа за твоето положение в случая. Какво ще правиш, ако прекратя снимките?

— Ти си една глупава пикла — едната челюст на Бейлман потреперваше. — Аз не преговарям с пикли.

— Виж какво ще ти кажа, Бъз — леко се наклони към него Даяна. — Не те харесвам като професионалист, още по-малко като човек. Аз съм жена и се постарай да осъзнаеш с твоя динозавърски мозък, че сега тук сме само ние двамата — виолетовите й очи го пронизваха. — Само ти и аз и ако не уредим въпроса веднага, повече няма да ти се налага да преговаряш с мен.