Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Господин Бейлман иска да размени по една дума с вас.

— О, недей — възрази Рубънс. — Не искаме да притесняваме Бъз. Той вероятно е в разгара на важна среща…

— Моля ви — настоя Сандра Обърст, — той наистина иска да размени по една дума с вас.

— По една дума? — очите на Рубънс се разшириха, докато изговаряше фразата. — Е, при тези обстоятелства…

Даяна поклати глава.

— Съжалявам, госпожице Обърст, бавите ни за срещата. Моля, предайте на Бъз, че ще му се обадим по-късно.

Жената отстъпи крачка встрани от секретарското бюро.

— Боже мой, но вие не бива да си тръгвате сега! Той ще ме убие.

— Да беше помислила по-рано за това — рече Рубънс. — Вече е много късно.

Сандра се усмихна широко, отчаяно, протегна ръце към двамата.

— Знаете ли — каза тя, — цялото недоразумение е по моя вина… наистина. Имахме такава отвратителна седмица, че днес още не съм дошла на себе си. Трябваше веднага да ви въведа при господин Бейлман. Но не мога да си обясня защо не го направих.

Даяна веднага се досети, че Бъз и бе наредил да каже това.

— Днес ми е лош ден — додаде Сандра и стисна ръката на Даяна като жена на жена. — Всеки ги има, нали знаете, госпожице Уитни?

— За бога, Даяна — обади се Рубънс, — нека пощадим жената.

Бъз Бейлман беше намръщен индивид, попрехвърлил четиридесетте. Късо подстриганата му коса беше стоманеносива, а дебелата му кожа имаше цвят на махагон. Беше добър играч на голф и още по-добър кинаджия, стига да не е хванат в кризисна ситуация. Беше превъзходен по отношение на идеи и цифри, но колегите му бяха склонни да го отбягват. Нямаше много опит в самостоятелната работа.

Едрата му фигура ги чакаше зад бюрото. Дългият панорамен прозорец зад гърба му гледаше на запад — това беше преднамерено от негова страна — при следобедните срещи (сутрин приемаше само служители на „Туентиът“) слънцето биеше право в очите на хората.

— Даяна, Рубънс — сърдечно ги поздрави той, — какво ви забави толкова? В момента, в който разбрах, че сте навън, казах на Сандра веднага да ви покани.

Бейлман присви очи, докато ги изчакваше да се приближат и по лицето му се изписа болезнен вид, сякаш се мъчеше да преодолее някакъв трудноразрешим проблем.

— Казвам ви, не знам какво да правя с нея — и поклати глава. — Би трябвало да бъде по-разумна.

Той излезе иззад бюрото си и се обърна към Рубънс.

— Ти как я намираш?

— Според мен си е на място — отвърна Рубънс и погледна Даяна.

Ала Бейлман продължаваше да изглежда разтревожен.

— Не знам. Тя вече не е това, което беше. Кажи ми, Рубънс…

Но Рубънс се бе отдалечил и гледаше през прозореца уличните палми и лъскавите мерцедеси, които се движеха плътно един след друг. Той вдигна ръка:

— Питай Даяна, Бъз. Искай нейното мнение. Тя познава жените по-добре от мен.

— Даяна, ти какво ще кажеш? — попита Бейлман, докато прекосяваше стаята на път към барчето. — Някой да иска нещо за пиене?

— Според мен — отвърна Даяна, — ще е най-добре да кажеш на Джордж, че връщаш името му под моето — ръката на Бейлман с гарафата с уиски увисна във въздуха. — И отсега нататък остави госпожица Обърст да се занимава с Дик Ренолдс, за да нямаме повече недоразумения.

Бейлман остави гарафата и се обърна.

— Слушай, Даяна, нека да не бъдем толкова неразумни, искаш ли? Знам как хора като вас кипват бързо, но има граници, които не можем да прекрачим — той тръгна към нея. — Искам да кажа… — разпери ръце — парите са пари, бизнесът си е бизнес. Нали така, Рубънс? — и понеже Рубънс не продума, дори не обърна глава, Бейлман се направи, че нищо не е забелязал и продължи: — Хубаво е човек да пази своето его. Актьорите не могат да оцелеят без него — той посочи с палец гърдите си. — Господи, аз ли не знам! Да не мислиш, че съм толкова нечувствителен? Правя всичко това заради филма. Ние сме като едно семейство. Идва някой с основателно оплакване…

— Съвсем не е основателно — рече Даяна.

— Длъжен съм да направя това, което смятам, че ще е най-добре за всички. Аз съм на топа на устата, Даяна, но, по дяволите, не се оплаквам. Нали затова ми плащат. Просто ти обяснявам моето положение. За всекиго трябва да мисля, не само за един. Винаги възниква някакъв проблем с хора като вас. Но ние сме подготвени да изглаждаме подобни случаи. Ти ще заминеш за Ню Йорк и всичко ще бъде наред. Повярвай ми — той пак разпери ръце и в гласа му се появи примиренческа нотка. — Знам как е към края на снимките и ти съчувствам. Изнервена си и това е напълно разбираемо. Но аз съм изпитвал същото стотици пъти, че и повече. Така че съзнавам какво говоря.