Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Даяна понечи да каже нещо, но в този момент Крис я хвана за ръката и я издърпа да стане с думите:

— Фонда е тук. Удобен случай да ме запознаеш с нея.

Даяна пи много, а почти нищо не хапна. Устата й не спря да говори и като че ли колкото повече говореше, толкова повече ожадняваше. Винаги се намираше някой до нея, който да долее шампанско в чашата й — и то само „Дом Периньон“.

През гъстия дим към нея се приближи Таис, оставяйки зад гърба си шума и музиката, нехайна към безцелните разговори и монолозите, които минаваха за разговори.

— Скъпа — заговори Таис с неприятния си, дрезгав глас, — добре ли прекарваш? — като че ли тя беше домакинята на приема. Ръката й обгърна рамото на Даяна и я поведе към прозорците. — Джон ненавиждаше подобни приеми — продължи. — Часове ми бяха нужни, докато го придумам и прилаская, за да тръгне — очите й бяха матови от неоновото осветление, като с двойни клепачи. Прозорци без блясък. — И знаеш ли какво ставаше после? — Даяна се чувстваше хипнотизирана от нетрепкащия й поглед. — Щом влезеше в претъпканата зала, сякаш се вцепеняваше. Тялото му не чувстваше нищо, ала съзнанието му запечатваше всичко. Поглеждах в очите му и виждах експлозията в тях, един особен пламък, който продължаваше да гори дълго след като дори такива заклети гуляйджии като Крис и Йън отдавна си бяха тръгнали и само аз и Джон бяхме останали в пълно съзнание.

Таис пристъпи по-близо до Даяна и обви дългите си пръсти около китката й. За миг тръпки на ужас полазиха по гърба на Даяна от силното физическо присъствие на Таис; после изчезнаха.

— Но ти вече си научила за тия неща, нали?

— Не, не съм — поклати глава Даяна.

Лицето на Таис беше съвсем близо до нейното. Даяна усещаше дъха й, сладникав, леко мускусен, и парфюма й, примесен с миризма на пот, остър и тръпчив, но не неприятен — напротив като на животно. Затвори очи и изпусна тръпнеща въздишка.

— Недей да лъжеш, скъпа — прошепна Таис. — Знам, че знаеш.

Даяна отвори очи и срещна пронизващия й поглед, втренчен тъй отблизо в нея, че се сепна.

— Какво знам?

— За Джон. Не бъди толкова потайна, мила — размаха пръст Таис. — Това, че знаеш, не е грях. Само заблуда. Някой те е заблудил, нищо повече.

— За какво говориш?

— Ако ти беше част от вътрешния кръг, щеше да е съвсем различно — продължи Таис, сякаш Даяна не беше попитала нищо. — Но ти си аутсайдер. Без никаква власт тук. И няма да имаш такава, разбра ли?

— Нищо не разби…

— Всичко започна с Маги — усмивката й замръзна върху устните, пръстите й болезнено стиснаха китката на Даяна. — Тя се опита да придобие власт, опита се да пробие, да направи нещо повече от това, което се искаше от нея. Живееше със свои представи и не се вслушваше в предупрежденията — гласът на Тай, който леко се бе удебелил до този момент, изведнъж се изпълни със злоба. — Но тя беше аутсайдер, аутсайдер, каквато си и ти. Тя наруши правилата и загина.

— Боже мой! — Даяна се отскубна от клещите на пръстите й. — Чуваш ли се какво говориш? — Очите и гледаха широко отворени, страх смрази кръвта във вените й. Цялата се разтрепери.

— Не искай да знаеш нищо повече за това. Не е твоя работа.

— Точно моя работа е! — извика Даяна. — Тя беше най-добрата ми приятелка.

Не обръщаше никакво внимание на извърнатите към тях глави, на подтичващите крака, на блъскащите се хора, които ги заобиколиха. Насред силната глъч пробляскваха светкавици и фотоапарати.

Бузите на Таис пламнаха от нахлулата кръв. Лека, загадъчна усмивка се появи върху устните й, зъбите й се белнаха от неоновото осветление. Изведнъж тя се обърна и се смеси с тълпата.

За миг Даяна остана като закована. После импулсивно се втурна след Таис, провирайки се между движещото се множество. Подмина Мейлър, Джери Браун, Том Хейдън. Ала хората прииждаха, струпваха се и затрудняваха движението й. Главата й се завъртя, залата се наклони на една страна, когато се блъсна в стената от човешка плът. Залитна, но никой не обърна внимание.

Силният шум, загубил всякаква хармония и ритъм, пробиваше тъпанчетата й. Бързите удари на сърцето й биеха в такт с басите. Даяна с мъка си пробиваше път през претъпканата зала към тоалетната, която й се струваше отдалечена на километри. Вече смяташе, че няма да й стигнат силите, когато изведнъж се озова пред нея. С треперещи пръсти завъртя топката на бравата и се шмугна вътре, тръшвайки вратата след себе си. Влезе в една от кабините и се свлече върху тоалетната чиния. Подпря глава в дланите си, чувствайки хлъзгавия пласт пот.