Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Даяна погали с опакото на ръката си бузата на Крис.

— Така стана и с Найл, Крис. Прекатури се на трийсет и три години. Това имах предвид, като ти казах, че е въпрос на издръжливост. Но каква музика твореше, боже мой! Той беше истинско чудо, горкият Найл. Бях свидетел, когато му се скъса една струна посред солово изпълнение. Но това не му попречи да продължи. Подадоха му нова, той я взе и както свиреше я нави, настрои я, без да пропуска ни нота, ни такт. Ако не бях го видяла с очите си, никога нямаше да повярвам, че е възможно подобно нещо. Чу ли поне една дума от това, което ти казах?

Крис извади глава изпод мишницата й.

— Много добре чух всяка твоя дума. Какво искаш да ти повторя? Разбрах намеците ти, но моят живот е такъв.

— Снощи Найл ми каза същото.

— Не се и съмнявам.

Той обърна глава и се загледа в изгряващото слънце. Сега само чайките надаваха крясъци в новата светлина, която се лееше като кръв от разкъсан труп.

— Имала ли си някога чувството — заговори Крис след малко, — че ако спреш да правиш това, с което се занимаваш — имам предвид да го зарежеш най-хладнокръвно — че всичко ще свърши и ще те връхлети нещо ужасно… ще се разтвориш в някаква празнота — той поклати глава. — Искам да кажа, че никога вече не мога да се върна към това, което бях преди… — като че ли отново през него премина тръпка.

Бледорозовата светлина на зората докосваше извитите гърбове на сънените вълни. Под плитките им бразди морето все още тъмнееше в сиво. Даяна си помисли за Рубънс, за терористите.

— Моята работа е да се разтварям — прошепна ги. — Това правя непрекъснато, това ме прави щастлива. Както теб музиката, така и мен работата ме поддържа; тя е основата ми, дългата нишка, която прави живота ми цялостен.

Чуваха се само тихите крясъци на чайките, докосващи струните на скръбта.

— Мен ме плаши това, което става в промеждутъка между концертите или записите, Даяна — каза Крис. — В самолета, на летищата, в лимузината, в ресторантите. Тогава единственото, което виждам пред очите си, са тези мънички, гадни, празни мигове и направо пропадам в празнотата. Тогава не знам къде се намирам, накъде вървя, мисля само за това откъде съм — от жалкото, вонящо, приземно жилище в Сохо — той отмести поглед, за да не срещне очите й. — Какво ще стане, ако напусна групата и всичко свърши? Ще бъда отново едно нищо. Кръгла нула.

Чайките в далечината изглежда откриха нещо, може би пасаж риби, плуващи на повърхността, защото изведнъж се оживиха и започнаха да обикалят в кръг ниско над вълните. Виждаше се как отварят и затварят човки, как отмятат назад глави, след като извадят някоя риба от водата.

— Не мисля — подхвана Даяна, — че това е сериозна причина да съсипеш живота си.

Сега чайките приличаха на едно плаващо одеяло, което се издигаше и хлътваше, повтаряйки неволно движенията на морската повърхност. Още по-навътре една платноходка лавираше според посоката на вятъра.

— Виждам… чувствам колко си нещастен. И Тай го вижда. Защо, мислиш, тя се опитваше да се сприятели с мен тия дни?

— Остави я Тай — каза Крис. — Тя просто играе една от своите мисловни игри.

— Тя ме ревнува така, както е ревнувала Маги. Не й се нрави нашето приятелство. Не вярва в него.

— Естествено. Как може да вярва в нещо, което не разбира? И кой би могъл?

— Как да разбирам това?

Крис я погледна.

— Остави Тай на мен.

— Ти се мислиш за много умен — сопна му се Даяна, — но аз не съм убедена, че си наясно кой кого владее.

— Когато става въпрос за проклети жени — впери той поглед в Даяна, — знам как стоят нещата.

— Сигурен ли си?

В очите му се четеше момчешко самохвалство, което още повече подтикна Даяна да го дразни. Толкова ли не можеше да види това, което висеше буквално пред носа му?

— Божичко, понякога ме караш наистина да се чувствам глупак — продължи Крис. — Твоята силна воля ме плаши, хипнотизира ме — той потърка с длани бедрата си. — Когато мисля за жените, с които съм бил… и за онези, за които изобщо не ми е пукало, представям си една безкрайна линия, която може да опаше цялото земно кълбо.

— Крис…

— Ние сме се карали заради теб, аз и Маги. Ние… по-точно аз си обяснявах кавгите с различния начин, по който двамата те възприемахме — очите му като че ли се отдалечиха от нея, хлътнаха някъде в миналото. — Маги виждаше какво става, дори когато ти и понятие си нямаше. Не, не ме прекъсвай! Нямам достатъчно смелост да започна отначало — въздъхна Крис дълбоко. — Знаех, че ти не предполагаш нищо, но предпочетох да си остане така, защото започнах да разбирам, че отчасти това ме привлича. Исках да бъди с теб все по-често и по-често. Така беше отначало и това ме объркваше. Ти не беше, ти не трябваше да бъдеш като останалите — той махна с ръка, списвайки дъга на фона на хоризонта. — Жените. Всички те са жадни за власт — колкото повече, толкова по-добре. И дори се съревновават помежду си — аз имам повече пласт от теб, ето на. Но с теб за пръв път се чувствах… Просто исках да бъда с теб. Това ме плаши. Продължава да ме плаши по някакъв начин, защото не мога да си го обясня. Нямам предвид да сме заедно в леглото, а просто… нали разбираш… просто да сме заедно — очите му като че ли се съсредоточиха в пространството между тях. — Ако в това е въпросът, можем да го направим още сега… нали разбираш… ей там на брега, където никой няма да…