Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Нищо не е в състояние да я прекъсне — измърмори шофьорът и продължи да натиска клаксона.

Ала гвардията от почитателки не спираше да се катери по колата, сякаш нещо ги направляваше да изразходват енергията си още тази вечер. Запечатани в търбуха на луксозно творение, обезопасени от стоманения му кожух, никой вътре не се чувстваше сигурен, тъй като не знаеше до каква степен може да се разрази тази енергия.

Стъкло подрънкваше в рамката си; имаше нещо зловещо в писъците на тълпата, които не толкова се чуваха, колкото се чувстваха — същински кошмар наяве.

Момичето от предното стъкло незабелязано изчезна, на негово място се появиха други четири. Времето за индивидуални изпълнения беше минало. Надмощие взеха груповите прояви. Даяна се сети за едно друго време, времето на Удсток, когато младежта не мислеше за война.

Ръце и крака се мятаха, очи се блещеха, поли се развяваха; тежко покривало от телесна маса притискаше седящите в колата в групова прегръдка. Те не можеха да направят нищо, освен да седят и да наблюдават това, което се разиграваше пред тях. Ала до един бяха в плен на злокобно опиянение, подтикващо ги да не правят нищо, а само да попиват с очи тази катастрофална атака.

— Знаете ли какво? — обърна се Найджъл към всички в колата, вдигна ръце и опря влажните си от пот длани в чистия, вибриращ таван. — Всичко това е наша рожба — и отвори широко очи. — Да, да! Точно наша рожба!

Той започна да подскача на място в ограниченото пространство, после натисна бутона за прозореца от своята страна. Стъклото се спусна надолу и Найджъл, подавайки глава навън към тълпата, с лице, изкривено от заплашителна гримаса, изрева като келтски дух, известяващ смърт. Множеството изведнъж се отдръпна, пръсна се и се разбяга на всички страни.

В този миг проехтяха писъците на полицейските сирени.

Цялата задна част на „Лавиза ликуид“ бе оградена с тъмновиолетови кадифени шнурове, висящи върху месингови стойки. Това беше вторият етаж на терасата на ресторанта, чиято фасада гледаше към безкрайно дълъг бар от светло дърво на долното ниво, а остъклената й задна стена откриваше гледка към града от двайсет и петия етаж. Виждаха се кулата Койт, Трансамериканската пирамида и съвсем в далечината, вляво, Голдън Гейт 28 28 Пролив, дълъг около 5 мили, свързваш Санфранциския залив с Тихия океан. — Б.пр. , облян в светлина с розово-оранжевия цвят на изгрева.

Тръбни неонови лампи обточваха горната и долната част от стените със синя и зелена светлина. Високи папрати полюшваха перестите си листа от движението на хората край тях. Аромат на хвойна изпълваше въздуха.

— Такива неща винаги започват от нещо малко — прошепна в ухото й Крис, докато вървяха; всички погледи бяха обърнати към тях, дори и на най-равнодушните, които слагаха себе си над всичко. — С най-добри намерения, разбира се — той я превеждаше през пълната зала. — Недостъпността продължава да бъде шик, а ние не искаме да ни безпокоят, нали? — засмя се той чистосърдечно. — Това ще е нашето извинение.

— Крис Кър! Ще ми се криеш, а!

Гласът се извиси над музиката и глъчта наоколо. Даяна леко извърна глава и видя неясна тъмна фигура да излиза от гъстата тълпа в дъното на ресторанта.

— Ей, Крис!

Тълпата се раздели, за да направи път, също като овце, побутвани с тояга. Сред нея се открои широко плоско лице, дълга чорлава коса с матов блясък. Над черната брада просветна бяла кожа, докато мъжът се приближаваше към тях.

— Здравей, Крис! — усмихна се мъжът.

Вървеше с разперени ръце и разблъскваше хората като кон, пъдещ с опашка мухите. В раменете беше като трикрилен гардероб.

— Познаваш ли го? — пошепна Силка в ухото на Крис.

Крис поклати глава и Силка му каза още нещо.

Крис отстъпи крачка назад и дръпна Даяна към себе си. Огромното телосложение на Силка застана между тях и младия мъж. Той блъсна с рамо Силка, продължавайки да вършее с ръцете си. Силка, който дори не помръдна, протегна ръка и изви юмрука на другия на една страна. Едва сега се видя, че онзи стиска пистолет.

— Пусни ме да мина — каза брадатият с доста спокоен вид. — Трябва да го убия — и замахна с ръка.

Силка се извъртя и посрещна удара с дясната си страна, като междувременно с невероятна пъргавина изопна напред ръце. Тясната част на дланите му се вряза като сабя в юмруците на другия и по най-болезнения начин разхлаби силата на стиснатите им пръсти. Силка вдигна пистолета от пода.

— Хайде да вървим, побойник такъв — рече той. — Тук нямаш работа.