Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Както свиреше, дърпайки бясно струните, Крис започна да подскача нагоре-надолу пред Найджъл. Даяна не виждаше как устата му се отваря като на вентрилоквист и разбра, че крещи нещо, ала невъобразимата врява не и позволяваше да долови нито дума. За миг й се стори, че мерна познатия силует на Таис, осветен от зелена светлина, ясно очертаната извивка на носа и едното око, изпълнено с див блясък. Но всичко това изчезна тъй бързо, че Даяна реши, че вероятно само така й се е сторило.

Найджъл започна да свири. Той също не отместваше поглед от Крис, дори след като Крис се върна отново в средата на сцената и под акомпанимента на всички музикални инструменти започна да пее:

Всички в залата бяха станали на крака, виеха като кучета и пляскаха с ръце в такт с музиката. Даяна погледна към мястото пред сцената и видя светкавиците на фотоапаратите да проблясват в мрака.

Гласът на Крис продължаваше да звучи. Сега, когато лампите в залата светнаха, Даяна можеше да огледа по-добре младежите от първите редове. Всички бяха вдигнали лица нагоре, замрежени от мъгливото сияние на цветните прожектори, сякаш преобразени чрез алхимия. Пъстри като цветовете на дъгата, те разперваха високо вдигнатите си ръце и прегръщаха потока от чувственост, който се лееше от огромните тон колони.

Музиката зад гласа на Крис стана свирепа, жестока и остра като камък; в нея вече нямаше никаква цивилизация, само първична ярост, която живееше и танцуваше във всеки. Звуците, идещи сякаш от змиеукротител, омайваха, изравяха цялото скрито вълшебство на тази страхотна и внушителна в неизразимата си суровост музика. Публиката хвърляше кожата си — коприните и сатените на условността и подобно на новогвинейско племе, което никога не е виждало бял човек и не знае нищо за атомния век, се обединяваше в полудата на движението и потта, на чувствеността и шума. Това я правеше неудържима, тласкаше я към пропастта.

Разнесоха се първите тактове на „Дансърс ин дъ Скай“, лазерите отново пръснаха ярките си лъчи. И върху тази въздушна магистрала от светлина в холограма се появиха двойка влюбени. Чрез магията на техниката те започнаха да танцуват в ритъма на музиката и полека-лека изчезнаха заедно с последните акорди на Найджъл.

Публиката закрещя, затропа с крака и залата се разтресе като при земетресение. Крис вдигна китарата над главата си и я размаха като знаме. Найджъл излезе от мястото си зад портативния синтезатор, застана до Крис и даде знак да започнат „Сити Лайтс“ под светлината на всички лампи.

Песента не продължи дълго и когато свърши, групата напусна сцената. Залата отново се затъмни. Чуваха се все по-силни вълни от ръкопляскания. Някои от младежите скочиха от местата си и се втурнаха към вече задръстените пътеки, без да обръщат внимание на забележките на охраната и полицията.

Даяна отново хвърли поглед към множеството. Из цялата зала замъждукаха мънички пламъчета — младежите на групи палеха кибритени клечки и ги държаха високо над главите си, придавайки на това място нелепа прилика с катедрала.

Насред истерични викове групата отново се появи, за да изпълни първия бис. Неоновите лампички по ръба на мини сцената светнаха и започнаха криволичещата си обиколка, напомняйки за старовремско кино с навес, украсен по същия начин. Лазерите също светнаха и лимонено-жълти лъчи зашариха из горното пространство на залата. Задните редове се бяха изпразнили — младежите се бутаха и си проправяха път към сцената. Към охраната се присъединиха още полицаи, за да се спре този наплив, ала задачата се оказа непосилна.

Първата вълна се удари в преградата, разделяща редовете на залата от мястото пред авансцената, заето от фотографите. Вдигнали високо фотоапаратите, те се разбягаха на всички страни при тази яростна атака. Вместо да успокои тълпата, Найджъл ходеше по ръба на сцената, свирейки с една ръка и в същото време подстрекаваше младежите.

— Давайте, давайте! — крещеше той сред бурята от музика; махаше с ръце, приклякаше, смееше се и въздишаше, целия в пот. Очите му бяха широко отворени, погледът му трескаво обхождаше лицата на поклонниците, на последователите на музиката му.

Сега цялото пространство пред сцената бе изпълнено с младежи, които се бутаха в охраната и помежду си, за да се доближат още повече. Те протягаха ръце, гледаха към сцената и крещяха. Едно момче вдигна приятелката си върху раменете си. Тя разпери широко ръце и жадуващите й пръсти задраскаха във въздуха. Всички бариери бяха вече свалени, но Даяна имаше чувството, че нещата са се преобърнали. Сега те, които бяха на сцената, станаха наблюдатели в мрака, а обезумялата тълпа се превърна в пуснатия на свобода звяр. Едно момиче с коса, цялата в плитчици, се закатери към сцената и опря коляно в ръба й. Отзад някой я блъсна силно и тя падна ничком в краката на Найджъл. Той отстъпи крачка назад. Момичето пристъпи към него. Найджъл опря клавиатурата в гърдите му и го затика назад. То се запрепъва заднишком с разперени ръце, стигна ръба на сцената и полетя по гръб към ревящата тълпа. Един от охраната изскочи от страничното крило и задърпа Найджъл навътре към сцената, далеч от вдигнатите ръце, които се опитваха да го притеглят в тъмната си прегръдка. Ядосан, Найджъл избута мъжа и продължи да кръстосва напред-назад. Някой хвърли букет от бели рози на сцената, Найджъл се захили, хвърли се към тях и започна да ги подритва високо в оцветения въздух.