Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Без да прекъсват, музикантите подхванаха първите тактове на „Старлетс ин Май Покет“. Лазерите забълваха като оръдеен огън, едно трио от пронизващо ярки цветни лъчи, тъй обилно наситени със светлина, сякаш бяха плътни. Те кръжаха и се прелитаха в пространството пред оркестъра като фехтовачи, кръстосващи шпаги. Залп от ръкопляскания разтърси залата със силата на гръм, ударил в житено поле.

Изведнъж ударните инструменти заглъхнаха, чуваха се само китарата на Крис и трептящите синтетични струни на Найджъл. Звуците им се преплитаха, галеха се едни други като срамежливи влюбени и точно тогава, насред лазерното представление, най-неочаквано се появи холограма: девойка с дълга, руса коса, затворила в унес очи, се завъртя един път, втори път, после отвори очи и с поглед към публиката бавно продължи да се върти.

Станали на крака, младежите нададоха писъци. В този момент се разнесе соловото изпълнение на Крис. Яркият бял прожектор стана зелен, после син и накрая премина в нежния цвят на лавандула в съответствие с тоновете, които преминаха в легато.

Крис бавно коленичи на сцената, отметна глава назад и удари няколко нежни акорда; лицето му се преобрази от хармонията на звуците, които пръстите му създаваха. Изведнъж, най-изненадващо, Даяна го чу да подхваща първите тактове на „Паван за една мъртва инфанта“ от Равел. Дъхът й секна, тя се вторачи в Крис, попивайки с очи и уши тази тъй позната мелодия, която той с огромна любов и тъга изтръгваше от непривичния за нея инструмент. Сълзи изпълниха очите й.

Погледът й се плъзна по тъмната сцена, по безмълвните неподвижни фигури на другите трима музиканти и се спря върху Крис. Той седеше в същата поза, със затворени очи и в този миг Даяна го почувства, по-близък от всякога. Цялата спотаена скръб от изживяния заедно момент пред мъртвото тяло на Маги сега се изливаше навън, ведно с болезнените звуци на тази тъжна, вълшебна мелодия. Тя беше като мост от светлина, който ги свързваше така, сякаш ръката му все още държеше нейната. Даяна го чувстваше с всеки отронен от него тон; разстоянието между тях се бе стопило, те бяха едно двучленно уравнение, изписано върху несъществуваща черна дъска.

В обширното тъмно пространство, в бавно дишащото и издишащо море нямаше никого. Бяха само Даяна и Крис — два малки плавателни съда, които се приближават един към друг в гъста мъгла. Най-сетне те се сливат в прегръдка, подпомогнати от музиката; всеки неин искрящ тон е като милувка, по-нежен и от най-лекия допир на пръстите. Даяна потръпна и затвори очи, главата й се изпълни с цвят и светлина.

„Паван“ свърши с един-единствен тон, който Крис, с възможностите на електронната си китара, задържа безкрайно дълго. Най-сетне високото вибрато преля в първите звуци на „Сориън“. Крис отново засвири сам и сърцето на Даяна подскочи, като си спомни заплахата на Найджъл. Имаше чувството, че наблюдава актьор, който бърка основния текст — толкова я притесни самотният Крис на сцената.

Той продължаваше да свири. От залата се чуха възклицания и ръкопляскания, което го подтикна към солови импровизации. Нямаше я холограмата, нямаше ги и лазерите. Парчето беше съвсем ново и не им бе останало време да подготвят подходящи светлинни ефекти. В един момент, както стоеше прав и свиреше с лице към публиката, Крис се обърна назад към тримата си колеги и Даяна видя как лицето му изведнъж освирепя.

Пръстите му, извити като на хищник, бясно заподскачаха по стоманените струни и мелодията на „Сориън“ продължи да се лее в залата. Той закрачи към Роли, спря пред него и изкрещя:

— Свири, копеле! Удряй тия проклети кожи и ме подпомагай, иначе ще скоча и ще ти размажа мутрата!

С два скока той се намери върху подиума и онемелият Роли се стресна и заудря барабаните. Светещите като въглени очи на Крис се задържаха още миг върху Роли, после той скочи от подиума и се упъти към Иън. Даяна пак го оприличи на леопард — див звяр, пуснат на свобода, опасен, смъртоносен и необуздаем.

— Хайде, сега е твой ред!

Крис се изплю в лицето на Йън и уплашеният басист започна да свири.

Крис продължи изпълнението си с Йън и Роли, аранжирайки в момента. Това беше трио с неизчерпаеми възможности. И щом засвириха с жар, резултатът, който нито Роли, нито Йън очакваха, не закъсня. Това беше пълна импровизация, насърчена от безумно силното желание на Крис. Докато свиреха, Роли и Йън гледаха към Крис като хипнотизирани.

Възбудата, трепкаща и жива, насити пространството на сцената и преля към публиката. Крис се обърна и затича към Найджъл, който се прикриваше зад инструментите си. Той понечи да се отмести, ала Крис се надвеси над него и той замръзна на мястото си като заек, заслепен от сноп светлина.