Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Господи! — възкликна Крис.

— На колко години е?

— Според удостоверението й за самоличност — на седемнайсет — отвърна лекарят и стана.

— Ех, какъв бях на тази възраст — пошегува се Найджъл, но никой не се засмя.

— Не пропускайте тиленола, госпожице Уитни. Почнете го веднага.

Лекарят кимна на всички и тръгна да излиза от пълната стая.

— Няма — отвърна Даяна, оглеждайки белите таблетки в дланта си.

Крис й подаде чаша шампанско и тя ги глътна с него.

— Какъв късмет, че Силка е бил наблизо — каза Даяна и върна чашата на Крис.

— Късметът няма нищо общо в случая. Беше му наредено да се грижи за теб по време на концерта — поясни Крис. — Да не мислиш, че ще те оставя току-така?

— Крис — разнесе се гласът на Бено.

Крис продължаваше да гледа Даяна.

— Крайслър и неговите вицепрезиденти по маркетинга са навън. Чакат ни за снимките.

— Господи, Бено, толкова ли си безчувствен към това, което стана тук? Онова момиче…

— Ако не ги направим сега, ония ще има да се мотаят около нас цяла нощ. Оставям на теб и Найджъл да решите, бива ли?

Крис въздъхна дълбоко и затвори очи.

— Да вървим, друже — обади се Найджъл.

— Ще изляза за минутка — обърна се Крис към Даяна. — Силка ще остане с теб тук…

— Те искат и нея за снимките, Крис — тихо рече Бено.

— Хич не ме интересува какво искат! — нахвърли се Крис върху организатора. — Много добре знаеш какво да кажеш на тия пиявици, копеле такова! Те просто искат да си вирят носовете до нашите! Кажи им, че не може!

— Крис?

— Всъщност зависи от дамата.

Даяна се усмихна.

— Шоуто трябва да продължи, нали? — рече тя и като видя изражението на Крис, вдигна ръка и помилва бузата му. — Всичко е наред. Добре съм.

— Кажи-речи сме готови да потегляме — каза Силка, като се обърна към тях от мястото си до шофьора на лимузината. — Нали?

Денят изглежда беше от лошите — изпълнен с непоносимо напрежение. Крис седеше плътно до Даяна и държеше ръката й. И двамата бяха успели да си вземат душ и докато Крис се преобличаше, Даяна си оправи грима.

Огромният портал започна да се вдига пред колата и Силка обходи с поглед всички електронно заключващи се врати на лимузината.

— Тръгваме — съобщи той и се обърна напред.

Лимузината потегли. Надолу по наклона, през портала, в гъмжащата нощ. Минаха през дървените бариери и покрай полицаите, охраняващи тясната ивица свободно пространство, за да се изправят пред развълнуваното море от млади хора, които се клатеха, бутаха, блъскаха, заливайки паважа като неестествено огромен прилив.

Щом излезе отвъд сивите подвижни прегради, колата мигом бе погълната от гърчещата се маса от тела. Момичета се закатериха върху дългия капак на двигателя, а полицаите напразно се опитваха да ги свалят от там. Юмруци удряха заплашително по прозорците, носове се притискаха в стъклата. Едно момиче със силно гримирани очи и с пера и мъниста в сплетената си коса отвори уста и похотливо започна да ближе стъклото, докато нечии ръце не я издърпаха назад; ивици от слюнката й останаха по стъклото.

Глъчта се чуваше в шумоизолирания континентал като далечен вой на вятър. Сега друго момиче си проправи път и се покатери върху капака на двигателя. То разтвори крака в прилепнали по тях джинси и притисна чатала си в предното стъкло. Лакираните й нокти затърсиха ципа, за да го смъкнат надолу.

Седналият до Таис Найджъл се наведе напред и се подпря на рамката на стъклената преграда на колата.

— Давай, малката — заскандира той. — Оох, ооху продължавай да ги смъкваш!

— Ама тя наистина ще ги смъкне — обади се шофьорът.

— Окуражи я малко, бе човек — каза му Найджъл.

Всички в колата наблюдаваха сцената. Джинсите бавно се свличаха надолу по бедрата, все по-надолу сред цялата тази люшкаща се блъсканица. Колата се раздрусваше върху тежките си ресори, поклащаше се напред-назад, като пияница, при всеки юмручен, поздрав с удар по покрива или отстрани.

— Исусе! — възкликна пак шофьорът.

— Виж к’во става! — захили се Найджъл до уши. — Тя е без гащи.

Джинсите бяха смъкнати дотолкова, че откриваха ивица от космите между краката на момичето. То продължаваше да се отърква в стъклото. В един момент пъхна ръка между чатала си и започна да се гали.

— Ей, ей — разтърси рамото на Силка Найджъл, — що не я вкараш в колата! Ха-ха-ха!

Таис не се обаждаше; обърна глава на другата страни и се загледа в океана. Шофьорът натисна клаксони.

— Ей, какво правиш? — Найджъл заподскача на седалклта си. — Не я прекъсвай. Ще вземе да слезе.