Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Даяна наблюдаваше лицата, лъснали от струйка пот, добили нечовешки израз, телата, които подскачаха в твърдия ритъм; очи се въртяха обезумели, като на говеда, затворени в горящ обор, устни се разтегляха от възбудени крясъци. Тя поглеждаше към групата и пак към публиката, която се настървяваше взаимно и се блъскаше да мине все по-напред.

Крис и Найджъл бяха в средата на сцената. Крис бясно дърпаше струните; пръстите на Найджъл подскачаха по късата клавиатура. Музиката трещеше със силата на разбиваща се огромна вълна и с настървението на военна атака.

Ярка светкавица освети лявата половина на сцената, толкова близо до Даяна, че всичко в полезрението на лявото й око изчезна. После оглушителен тътен и ударна вълна, сякаш някой я блъсна. Даяна политна назад и ахна от уплаха сред дима, който изсмукваше целия кислород във въздуха. Задави се, от очите й потекоха сълзи. Ослепя и оглуша. Усети пареща топлина и инстинктивно се дръпна назад. Дробовете й горяха, сърцето й едва биеше. Не й достигаше въздух. Краката й се подкосиха и тя се строполи на пода. С въображението си или в действителност видя как една черна планина се надвесва над нея. Мислите й се замъглиха. Планина ли е това? Не. Тон колоните! Накланяйки се към нея, те ставаха все по-огромни и по-огромни. И това беше последното, което видя. Опита се да извика, но не можа.

После се намери в нечии ръце. Светът профучаваше край нея, ала не беше тя тази, която тичаше. Тялото й сякаш видеше във въздуха. Обърна глава и видя спокойното лице на Силка — беше толкова близо до нейното, че изглеждаше размазано. Премигна и очите й отново се изпълниха със сълзи. Отвори уста, закашля се и безсилно отпусна глава върху гърдите на Силка.

Като в сън чуваше писъци и тупурдия наоколо. Покрай нея изтичаха озвучители. Полицаи си пробиваха път сред прекатурената апаратура. До слуха й долетя силна глъч, която заглуши бученето в ушите й. Наред с това, докато Силка я извеждаше от сцената, чуваше ясно виковете и нечии ридания.

— М-80, Боже Господи!

Тя лежеше на пейка, сгушила глава и рамена в скута на Крис.

— Тия явно съвсем са превъртели. Да хвърлиш М-80 на сцената! Успя ли някой да види кой го направи?

Това несъмнено беше въпрос, но, разбира се, напълно неуместен. Сред цялото това множество?

— Мръсни, гадни копелета — обади се Крис. — Какво им стана накрая? — беше гол до кръста, облян в пот. На врата му висеше дебела хавлиена кърпа.

В стаята имаше и други хора, които се движеха насам-натам. Даяна започна да ги разпознава един по един: Роли, Йън, Найджъл, закръгленото русо момиче…

— Как се чувстваш?

Лъскавото шоколадово лице на Найл се надвеся над нейното. Очите му бяха широко отворени, уплашени, абаносовите зеници — разширени докрай.

— Добре е — отвърна Крис. — Дръпни се, че й трябва повече въздух. Ей, Бено — вдигна ръка той, — къде е докторът?

— При момичето. Линейката дойде. Щом го настани, ще дойде тук.

— Какво стана всъщност? — попита Даяна.

Крие я погледна.

— Някой хвърли М-80 на сцената близо до мястото, където стоеше ти.

— М-80?

— Осем парчета динамит. То за Четвърти юли 27 27 Ден на независимостта, национален празник на САЩ. — Б.пр. е много, та какво остава за една зала… Господи!

— Има ли ранени?

— Ти си ранена, уважаема госпожице. Да го вземат мътните това копеле. Само да ми падне…

— Нищо ми няма. Чух ви да говорите за някакво момиче…

— Да, от публиката. Нещастницата получила изгаряния. А ти… Стената от тон колони те е предпазила от най-лошото.

— Ще се оправи ли момичето?

— Знам ли, мила — Крис вдигна глава. — А! Ето го и докторът!

— Около трийсет и шест до четирийсет и осем часа няма да чувате добре с лявото ухо — заяви лекарят на Даяна, след като я прегледа. — Не сте оглушала. Нямате и мозъчно сътресение — той се усмихна. — Извадила сте късмет, госпожице Уитни — допълни и разлисти кочана с рецепти.

— Не искам да пия нищо — побърза да каже Даяна.

— Какво? О, не — усмихна се лекарят и се изчерви, — аз само исках… ъ-ъ… да ви помоля за автограф.

Даяна се засмя и протегна ръка.

— Имате ли главоболие?

Тя кимна.

— Напълно нормално — лекарят изтръска две таблетки от пластмасово шишенце. — Тиленол 500. Вземайте по две на четири часа.

Даяна взе писалката му и се подписа на празната рецепта.

— Благодаря.

— Докторе, как е момичето?

— Ами още е рано да се каже. Тепърва предстоят изследвания…

— В съзнание ли е?

— Не.