Клайв Касслер - Кралството

Сам не отвърна веднага. Погледна към Реми и разбра, че са на едно мнение — съжаляваха детето Чарли Кинг, но той вече не беше дете, а налудничавата му мисия да отмъсти на мъртвия си баща бе струвала живота на много хора.

Сам каза:

— Това ли било? Кинг, ти убиваш, отвличаш и заробваш хора, заради това нещо? Ти си социопат!

— Фарго, не знаеш какво…

— Знам какво си сторил. И знам какво можеш да сториш още, докато свърши всичко това. Ще ти обещая нещо, Кинг — не само няма да получиш Златния човек, но и ще те пратим в затвора.

— Фарго, слушай ме сега! Ще убия…

Сам прекъсна разговора.

Край масата се възцари мълчание.

— Звучеше леко неразположен — рече тихичко накрая Селма.

Всички избухнаха в смях. Когато смехът позатихна, Реми каза замислено:

— Въпросът е, ако изпълним обещанието си, дали Кинг ще свърши в затвора или в стая с меки стени?

Трисули, Непал

Отчасти от любопитство, отчасти от нужда полковник Жу се беше съгласил на късната среща. Сътрудничеството му със странноликите американски мелези досега му носеше чудесни дивиденти, но вече знаеше истинските им самоличности и тази на баща им. Жу искаше да промени условията на сделката. Дразнеше го колко малко бе искал от тях за… помощта, която им оказваше. Лесно организираше превоза на вкаменелостите до Лхаса и прекарването им през митницата, но никак не беше лесно да открива надеждни дистрибутори за такова огромно количество незаконна стока — а от тази вечер щеше да е и много по-скъпо.

Малко преди полунощ отвън се чу двигател на джип. Двамата войници зад полковника станаха от столовете си и приготвиха автоматите си.

— Този път наредих да ги претърсят — каза той на хората си. — Но бъдете бдителни.

Един от пазачите отвън влезе в стаята, кимна на Жу и отново излезе. След миг Марджъри и Ръсел Кинг се появиха от мрака под мъждукащата керосинова лампа. Не бяха сами. Грациозна китайка със сурово лице пристъпи пред тях и по позите на двамата Кинг Жу разбра, че жената ще говори.

След това забеляза приликите в очите, носа и скулите. Майка и децата й! Интересно! Жу реши да разиграе козовете си. Стана и кимна на жената.

— Госпожа Кинг ли да ви наричам?

— Не. Шъ. Жилан Шъ.

— Моля, седнете!

Жилан седна на пейката и сплете пръсти на масата. Младите Кинг останаха прави, в пози, подобни на тези на войниците на Жу. Самият той седна.

— На какво дължа това удоволствие? — попита той.

— Съпругът ми иска нещо от вас.

— Така ли?

— Да. Първо иска да разберете следното: знаем, че не се казвате Жу и че не сте полковник. Името ви всъщност е Фенг и сте генерал.

Сякаш по вените на Фенг затече ледена вода. С усилие на волята, той скри паниката си.

— Така ли било?

— Така! Знаем всичко за вас, включително и другите ви незаконни дейности: търговия с огнестрелно оръжие, контрабанда на хероин и така нататък. Знаем също така кой в йерархията е ваш приятел и кой — враг.

Всъщност, съпругът ми е в много добри отношения с един генерал на име Гау. Познавате ли го?

Фенг преглътна мъчително. Всичко се разпадаше пред очите му.

— Да — едва промълви той.

— Генерал Гау не ви е приятел, нали?

— Не.

— Ясно ли ви всичко? — попита Жилан Шъ.

— Да.

— Да поговорим за партньорството ни. Съпругът ми всъщност е доволен от услугите ви и иска да ви предложи петнайсет процента увеличение на всички трансакции.

— Това е много щедро.

— Съпругът ми е наясно с този факт. Иска и една услуга от вас.

Още докато отговаряше, Фенг се ругаеше наум.

— Услугата предполага липса на компенсация.

Студените обсидианови очи на Жилан се впиха във Фенг, преди тя да отвърне с леден глас:

— Не се изразих правилно. Може би „задача“ е по-правилна дума. Разбира се, той ще се радва да ви компенсира с двеста хиляди щатски долара, но само ако успеете.

Фенг скри усмивката си.

— Това е справедливо. Какво е естеството на задачата?

— Има едни хора — двама души, по-точно, които заплашват бизнес интересите ни тук. Очакваме в близките седмици да пътуват покрай границата, може би дори да влязат в Тибетския автономен регион. Искаме да пресечете пътя им.

— Ще трябва да сте по-конкретна.

— Да ги заловите, докато дойдем, или да ги убиете. Ще ви дам заповедта, когато настъпи моментът.

— Колко близо до границата ще пътуват?

— На някои места ще са на по-малко от няколко километра от нея.

— Тя е дълга стотици километри. Как да открием двама души на такъв широк периметър?