Клайв Касслер - Кралството

— Осемстотин снимки — каза Реми накрая и се изправи иззад триножника.

— Колко е общата им големина?

Реми погледна екрана на фотоапарата.

— Еха! Осем гигабайта. Определено няма да минат през имейла.

— Мисля, че знам как да се справим с това. Да си прибираме нещата и да тръгваме.

Последва бърз разговор със Селма, която на свой ред говори с Руб, който пък говори с приятелите си в „Софийски академични архивни услуги“. Благодарение на това, когато Сам и Реми пристигнаха в София към шест и половина, офисът им все още беше отворен. Както и при първото си посещение, двамата трябваше само да се представят и да кажат кодовата фраза — различна всеки път, за да ги допуснат в съседен офис с компютърен терминал. Високоскоростният интернет качи снимките на сървъра на Селма за по-малко от три минути. Сам почака да получи потвърждение, след което с Реми се върнаха във фиата.

— А сега накъде? — попита тя.

Сам се поколеба. Откакто тръгнаха за Катманду, животът им се задвижи на такива обороти, че нямаха възможност да помислят.

— Мисля да се приберем у дома и да се прегрупираме.

— Напълно подкрепям.

Голдфиш Пойнт, Ла Джола, Калифорния

— Чудесно… Благодаря! — Селма затвори и се обърна към групичката около работната маса — Сам, Реми Пийт и Уенди, и им каза: — Беше Джордж. Моделът на диска е готов. Изпраща го по куриер.

— Нямам търпение да видя как изглеждат осемстотин снимки в три измерения — засмя се Реми.

Щом пристигнаха след изморителния полет София — Франкфурт — Сан Франциско — Сан Диего, Сам и Реми се видяха за малко с екипа си, а след това спаха десет блажени часа. Освежени и що-годе преодолели часовата разлика, те събраха отново екипа, за да разберат кой докъде е стигнал.

— Няма значение колко е добър моделът — каза Пийт, — не може да се сравнява с оригинала.

Двата диска блестяха в поставките си под ярките халогенни лампи.

— На външен вид, да — отвърна Сам. — Но като полза… Стига да ни насочи накъдето трябва, ще е също толкова ценен, колкото златния.

Селма попита:

— Вярвате ли на нещо от това?

— На нещо от кое?

— Пророчеството, теорията на Джак, че Теуранг е еволюционното липсващо звено, Шангри-Ла… на което и да е от тези неща.

Реми отвърна:

— Ами, както каза и Джак, имаме само рисунки на Теуранг. Кой знае колко от тях са основани на митове и колко — на преки наблюдения. Мисля, че теорията му е достатъчно убедителна, за да довършим това, което сме започнали.

Сам кимна утвърдително.

— Колкото до Шангри-Ла… Много легенди се раждат от малко зрънце истина. В модерната популярна култура Шангри-Ла е синоним на рая. За хората в Мустанг е била просто мястото, където Теуранг е бил открит и където е трябва да се върне. Местата всъщност нямат значение, важно е значението, което им придаваме.

— Сам, това е почти поетично — каза Реми.

Той се усмихна.

— Имам моменти на вдъхновение.

Интеркомът изжужа. Селма отговори, след което излезе. Върна се с картонена кутия. Отвори я, погледна съдържанието и го извади. Постави модела на диска на празната поставка.

Дискът почти не се различаваше от другите.

— Впечатляващо! — заяви Сам. — Добра работа, Селма!

— Благодаря, господин Фарго. Да се обадим ли на Джак?

— След малко. Първо мисля да се чуем с крал Чарли. Искам да го раздразня достатъчно, за да проговори.

— Какво имаш предвид? — попита Уенди.

— В зависимост от това колко са надеждни източниците му в Мустанг, може да е повярвал, че ни е удавил в Кали Гандаки. Да видим дали няма да го сварим неподготвен. Селма, може ли да ми осигуриш стабилна линия на високоговорител тук?

— Да, господин Фарго. Един момент.

Скоро се чу сигналът за свободно. Чарли Кинг вдигна почти веднага:

— Кинг на телефона.

— Добро утро, господин Кинг — каза Сам. — Сам и Реми Фарго са на телефона.

Настъпи миг тишина, след което последва експанзивно възклицание:

— Добро и на вас! Не съм ви чувал от известно време. Поразтревожих се да не се отметнете.

— И от какво има да се отмятаме?

— Пуснах приятеля ви. Сега е ваш ред да ми предадете каквото сте открили.

— Чарли, мисля, че бъркаш желанието с реалността. Договорката беше да се видим с Ръсел и Марджъри и да се споразумеем.

— Мътните да те вземат, синко, какво мислиш, че значи това? Аз ви дадох Олтън и вие трябва да ми дадете, каквото искам.

Реми каза:

— Решихме, че си нарушил споразумението, Чарли.

— Какви ги дрънкаш?