Клайв Касслер - Кралството

— Не бъдете несговорчив — каза Жилан и в гласа й се прокраднаха студени нотки. — Командвате четиринайсет хеликоптера Харбин З-9 с инфрачервени радари, камери за нощно виждане, противовъздушни и противотанкови ракети.

Фенг въздъхна.

— Извънредно добре сте осведомена.

— Поверените ви хора също така са разположени на седемдесет и девет наблюдателници по границата. Не е ли така?

— Така е.

— Подозираме, че тези двама души ще преодолеят по-откъснатите райони с хеликоптер. В Непал не са много компаниите, които предлагат подобна услуга. За да улесним задачата ви, ще наблюдаваме тези компании.

— А защо не пресечете пътя на тези хора, преди да се качат на някой хеликоптер?

— Ще им позволим да… завършат мисията си, преди да предприемете действия срещу тях.

— Каква е мисията им?

— Търсят нещо. Искаме да го намерят.

— Какво търсят?

— Не е нужно да знаете. Генерале, обясних ви какво се иска от вас — имате цялата информация, която ви е нужна. Така че, ако обичате, решавайте!

— Приемам. Ще ми е нужна информация за целите.

Жилан бръкна в предния си джоб и извади карта за фотоапарат. Плъзна я по масата към Фенг и се изправи.

— Бъдете готов, когато се обадя.

Джомсом, Непал

Сам и Реми бяха наясно, че са разярили лъв, когото досега само дразнеха и затова поискаха Селма да им намери алтернативен път до Мустанг.

Всички знаеха, че Теуранг е някъде в Хималаите, а Кинг пък знаеше, че Фарго, ще трябва да се върнат в Непал. Сам и Реми изобщо не се съмняваха, че Ръсел и Марджъри Кинг, заедно с майка си Жилан, ще се оглеждат за тях. Само времето щеше да покаже какво могат да предложат Кинг, но Сам и Реми решиха да внимават много, докато свърши приключението им.

След поредица маратонски полети се озоваха в Ню Делхи, Индия, откъдето продължиха с кола на триста и петдесет километра югоизточно до град Лукнау. Там наеха едномоторен самолет за оставащите четиристотин километра до Джомсом. Бяха напуснали градчето — разпределителна станция за туристи преди по-малко от седмица и сега изпитваха леко усещане за дежа вю. Усещането се усили, когато се насочиха към терминала сред тълпи от тръгнали на преход туристи и гидове, надпреварващи се за клиенти.

Както им обеща Джак Карна, минаха през митницата без въпроси и проблеми. На тротоара пред терминала ги очакваше поредното видение от скорошното им минало — непалец до бяла тойота „Ленд круизър“, вдигнал табела с името им.

— Мисля, че търсите нас — каза Сам и му подаде ръка.

Мъжът се здрависа с тях.

— Аз съм Аджай. Господин Карна ме помоли да ви кажа, че най-новата риба на Селма се казва Апистограма инириде. Правилно ли го произнесох?

— Да — отвърна Реми. — А как я е кръстила?

— Фродо. — В дългите си разговори Селма и Джак Карна бяха открили, че и двамата са запалени фенове на „Властелинът на пръстените“. — Да? Окей? — попита Аджай с усмивка.

— Окей — отвърна Сам. — Води ни!

Аджай не само беше по-добър водач от предишния, но и много по-добър шофьор и се справяше майсторски с безкрайните завои и опасности на дефилето на Кали Гандаки. Осем часа по-късно стояха пред вратата на Джак Карна в Ло Мантанг.

Той ги прегърна топло. Кифличките и чаят ги чакаха във всекидневната. Когато се настаниха и постоплиха, Сам и Реми извадиха дисковете и ги поставиха на масичката пред Карна.

Той ги зяпа цяла минута, почти без да примигне, а на устните му играеше полуусмивка. Накрая вдигна всеки от дисковете и ги огледа внимателно. Моделът го впечатли почти толкова, колкото и истинските дискове.

— Като че ли е почти същият като оригинала, нали? Вашата Селма… опасна жена е, трябва да призная.

Реми се усмихна на Сам. Женската й интуиция й бе подсказала за искрата, пламнала между Джак и Селма, ала Сам беше отхвърлил подозренията й. Сега й кимна, убеден.

— Единствена по рода си е — заяви Сам. — Е, мислиш ли, че ще свършат работа?

— Не се съмнявам! Аджай ще ни закара до пещерите утре сутрин. С малко късмет, до края на деня ще сме открили нещо подходящо. От там нататък просто ще следваме картата до Шангри-Ла.

— Нищо никога не е толкова просто — каза Реми. — Повярвайте ни!

Карна сви рамене.

— Както кажете. — Наля им още чай и им поднесе кифличките. — Сега, разкажете ми повече за Селма и страстта й към тропическите риби и чая.

На следващата сутрин станаха преди съмване и момчето — помощник на Карна им сервира английска закуска: бекон, пудинг, домати на грил и гъби, пържен хляб, наденички и сякаш бездънни купи чай. Накрая Сам и Реми не можеха да сложат нито трошица повече в устата си и побутнаха чиниите си настрана.