Клайв Касслер - Кралството

— Това ли закусваш обикновено? — Реми попита Карна.

— Разбира се.

— Как оставаш във форма?

— Обикалям много по пущинаците. Да не говорим за студа и височината.

Тук човек гори калории невероятно бързо. Ако не си доставям поне по пет хиляди калории на ден, започвам да губя тегло.

— Може да откриеш фитнес-лагер тук — предложи Реми.

— Добра идея — отвърна Карна и се изправи. — Така! Десет минути до тръгване. Аджай ще ни чака при портата!

След десетина минути излязоха от дома на Карна и скоро круизъра ги заклатушка на югоизток към подножията на планините. На три километра от града, малко след като превалиха едно възвишение, пейзажът се промени рязко. Меките заоблени хълмове станаха по-високи и се нащърбиха. Почвата смени цвета си от сивкава в кафеникава, а храсталаците оредяха съвсем. Крузърът се заклатушка, когато Аджай пое по изпълнената с малки и големи канари шир. Скоро ушите на Сам и Реми изпукаха.

От предната седалка Карна каза:

— В багажника има два стека вода. Пийте. Колкото повече се изкачваме, толкова повече ще ви трябват течности.

Сам се пресегна и взе няколко бутилки — подаде едната на Карна, едната — на шофьора, а другите две остави за себе си и за Реми.

— На какво разстояние сме от тибетската граница?

— На около десетина километра. Не забравяйте, че ние, както и по-голямата част от света, мислим за тази граница като за тибетската, но китайците не мислят така. Големи фанатици са по този въпрос. Официалното име е Тибетски автономен регион, но според Пекин всичко това е Китай. Ако се оглеждате, ще видите наблюдателници по хребетите. Може да попаднем на някой патрул.

— Патрул? — зачуди се Сам. — От китайската армия?

— Да. И наземни части, и летателни машини редовно наминават към Мустанг. Знаят, че Непал само може да подаде официално оплакване, което не значи нищо за Китай.

— А какво става, ако някой се окаже от другата страна на границата? Някой заблуден турист, например.

— Зависи къде точно. Между нас и северния край на Мианмар има почти три хиляди километра граница, по-голямата част от която е по терен като този. Тук китайците по-рядко връщат — не особено учтиво, изгубените обратно през границата. Обикновено ги арестуват. През последната година чух за три такива случая.

Аджай безмълвно вдигна четири пръста, без да се обръща назад. Карна каза:

— Значи греша. Четири. Всички без един накрая бяха пуснати. Тук съм прав, нали, Аджай?

— Да.

— Какво имаш предвид под „накрая“?

— След около година. Този, когото не са пуснали, липсва вече шеста година. Китайците обичат да дават хора за пример. Не биха си позволили нашественик да се върне у дома твърде скоро. Ако го позволят, току-виж тълпи от вражески агенти заприиждали през границата.

— Така ли си го представят наистина? — попита Сам.

— Някои хора от правителството може би, но подозирам, че е най-вече поза. По южната граница на Китай има места, които не могат да се охраняват по земя, затова китайците са сурови в регионите, които все пак владеят. От добър източник знам — Карна кимна към Аджай, — че туристите в северна Индия често се промъкват през границата. Някои туристически компании дори специализират в това. Нали, Аджай?

— Да, господин Карна.

— Не се бойте, Фарго. Аджай и аз правим това от години. Джипиесът ни е идеално настроен и познаваме района идеално. Няма да попаднем в лапите на китайската армия, уверявам ви.

След час стигнаха до клисура с почти отвесни скални стени, които обаче толкова бяха ерозирали, че приличаха на огромни мравуняци. Отпред, сякаш израсло от самия камък, се виждаше здание, подобно на замък. Стените на приземния етаж бяха боядисани в същото опушено червено като тези в Ло Мантанг, а горните два етажа, крепящи се върху стърчащи хоризонтални греди, бяха един от друг по-малки и сякаш бяха изсечени в самата скала. На вятъра се вееха молитвени флагчета, вързани между двата конични покрива.

— Тарл Гомпа — изрече Карна.

— Чували сме името няколко пъти — обади се Реми, — но дефиницията изглежда… недифинируема.

— Добре казано. В някакъв смисъл, гомпите са нещо като укрепления — аванпостове на образованието и духовния растеж. В друг смисъл са манастири. В трети — военни постройки. Много зависи от историческия период и от обитателите на гомпата.

— Колко от тях все още съществуват?

— Само в Непал са ми известни над сто. Вероятно три пъти повече не са открити. Ако периметърът се разшири до Тибет и Бутан, сигурно има хиляди като тях.