Клайв Касслер - Кралството

— Великолепно е! — възкликна Сам.

Реми кимна.

— Детайлите… Джак, защо цветовете тук са толкова различни?

— Пушпа и хората му реставрират тези стенописи, но пазят рецептата за боите в тайна. Дори с мен не искат да я споделят. Пушпа ме уверява, че рецептата е същата като отпреди девет века.

Пушпа им направи знак от центъра на помещението. Карна каза:

— Да направим обиколката. Не говорете и наведете глави.

Карна ги поведе покрай стената по посока на часовниковата стрелка. Спряха обратно там, откъдето тръгнаха. Пушпа им кимна и се усмихна, след което приклекна над раницата си. Извади два керосинови фенера и ги закачи на кукички от двете срещуположни страни на пещерата. Мека кехлибарена светлина изпълни пространството.

— С какво можем да помогнем? — попита Реми.

— Трябват ми дисковете и тишина. Останалото ще свърша и сам.

Сам извади кутията с дисковете и я подаде на Карна. Заедно с кутията му даде и една макара, рулетка, пергел и компас. Карна пристъпи към стенописа. Пушпа направи няколко бързи крачки към Джак и постави до него макара с конопено въже и дървени ограничители.

Сам, Реми и Аджай свалиха раниците и седнаха с гръб към входа.

Почти цял час Карна работи без прекъсване — отбелязваше мълчаливо символи от стенописа и записваше нещо в бележника си. От време на време правеше крачка назад, взираше се в стената и мърмореше под носа си.

Накрая каза нещо на Пушпа, който стоеше встрани, скръстил ръце пред гърдите си. Пушпа и Карна приклекнаха, отвориха кутията и няколко минути разглеждаха дисковете и ги нагаждаха един до друг в различни конфигурации, преди резултатът да ги задоволи.

След това ги поставиха върху определени символи, като мереха разстоянията с рулетка и си шепнеха. Накрая Карна пристъпи назад с ръце на кръста, огледа за последно стенописа и се обърна към Сам и Реми.

— Селма ми каза, че харесвате играта на добри и лоши новини.

Сам и Реми се усмихнаха. Сам рече:

— Селма се шегува за наша сметка. На нея й харесва, но на нас не толкова.

— Така или иначе, давай, Джак — намеси се Реми.

— Добрата новини е, че предчувствието ми се оказа вярно това е пещерата, която ни трябва.

— Страхотно! — каза Сам. — И…?

— Всъщност има още добри новини преди лошите. Втората добра новина е, че вече имаме описание на Шангри-Ла, или поне някакви знаци, които ни казват, че сме близо.

— Сега кажи и лошите новини — подкани го Реми.

— Лошите са, че картата показва само маршрута на Пазителя Дакал. Както и подозирах, маршрутът води на изток през Хималаите и е маркиран с двайсет и седем точки.

— Превод, моля.

— Шангри-Ла може да се намира на двайсет и седем различни места оттук до източен Мианмар.

Катманду, Непал

— Сигурен ли си, че няма да промениш решението си, Джак? — попита Реми.

На пистата зад нея синьо-бял хеликоптер „Бел 206 Б, Лоун Рейнджър III“ вече въртеше перки.

— Не, драга, съжалявам. Извинявайте, че ви изоставям, но отношенията ми с всякакви летящи пособия са от омразни по-омразни. При последния си полет до Великобритания бях дълбоко упоен.

Предишния ден, след като излязоха от пещерния комплекс, се върнаха с Ло Монтанг, за да премислят следващия си ход. Знаеха, че имат само един възможен вариант — да последват маршрута на Пазителя Дакал през Непал и да проверят точките една по една.

Височината и откъснатостта на районите не им даваха друг избор, освен да използват хеликоптер под наем. А това ги върна обратно в Катманду — право в устата на лъва, образно казано. Ако имаха късмет, Сам и Реми щяха да открият нужното за няколко дни, преди Кинг да успее да проследи пътя им.

— А ако близнаците обходят спирките по пътя ни и попаднат на теб, Джак? — попита Сам.

— Не ви ли казах? Аджай е бил в индийската армия. Той ще ме наглежда.

Аджай се усмихна.

Карна им подаде ламинираната карта, върху която бе работил цяла нощ.

— Успях да елиминирам две от спирките ви за днес. Много малко вероятно е да са те, защото са били върхове, покрити с лед, когато Дакал е изпълнявал мисията си.

Проучванията на Карна върху Шангри-Ла го караха да вярва, че това е място с умерен климат и четири сезона. За нещастие Хималаите бяха пълни с подобни потулени долини — райски оазиси сред суровите възвишения и ледниците.

— Така остават шест места — довърши Карна. — Аджай е дал координатите на пилота ви.

Перките на хеликоптера се въртяха все по-бързо. Карна им стисна ръцете и извика: