Клайв Касслер - Кралството

Скоро отново летяха, този път на север, през ледника Бинтанг и към връх Манаслу.

— Осем хиляди и сто метра — обади се Хосни и посочи върха. — С около шестстотин метра е по-нисък от Еверест.

— Едно е да ги гледаш на картинка, а съвсем друго да ги видиш отблизо — каза Реми. — Сега разбирам защо наричат това място „покрива на света“.

Увиснаха във въздуха за малко, за да може Реми да снима, после Хосни обърна на запад и слезе в още един ледник — Пунг Гуен, както го нарече. Летяха по протежението на ледника около дванайсет километра, а след това продължиха на север.

— Приятелите ни пак са тук — обади се по едно време Хосни. — Отдясно.

Китайският хеликоптер настина се беше върнал и отново летеше успоредно с тях. Само че този път разстоянието помежду им бе едва няколкостотин метра.

Сам и Реми спокойно можеха да различат силуетите на хората в машината.

Хеликоптерът ги следва няколко километра и отново ги остави на мира.

— Ще стигнем до следващия район за претърсване след около три минути — каза Хосни.

Сам и Реми застанаха до прозореца.

Както обикновено Хосни вдигна носа на хеликоптера над една редица ридове и рязко заходи в долината, като намали височината и увисна във въздуха.

Сам пръв забеляза сюрреалистичния пейзаж. Макар горните склонове да бяха гъсто залесени, долните им части сякаш бяха отсечени. Отвесните, гладки скали се спускаха в голямо езеро. На отсрещния склон се виждаше покрито с лед плато. Ледников поток пресичаше скалата и се спускаше във водите на езерото.

— Хосни, колко дълбоко мислиш, че е това? — попита Сам. — Имам предвид долината.

— От хребета до езерото, може би двеста и петдесет метра.

— Скалите са поне наполовина толкова високи.

Хосни пусна хеликоптера леко напред, като следваше склона, а Сам и Реми огледаха терена през биноклите си. Когато се изравниха с платото, видяха, че широката му площ е измамна — то се стесняваше в продължение на няколкостотин метра и свършваше в надвиснала стена лед, вклинена между две скални стени.

— Ето това е ледник — каза Сам. — Хосни, на никоя карта нямаше плато. Изглежда ли ти познато?

— Не, прав сте. Това е отскоро. Виждате ли зеленикавосивия цвят на езерото?

— Да — каза Реми.

— Получава се след топене. Тази част от долината е на по-малко от две години, бих казал.

— Климатичните промени?

— Определено. По-рано подминахме Пунг Гуен — загубил е над десет метра само през миналата година.

Притиснала се към прозореца, Реми ненадейно свали бинокъла.

— Сам, виж това!

Той се приплъзна до нейната страна и се взря. Точно под тях като че ли сред дълбокия до кръста леден слой се виждаше полузаровена дървена колиба.

— Какво пък е това?! — удиви се Сам. — Хосни?

— Нямам представа.

— На какво разстояние от координатите сме?

— На по-малко от километър.

Реми каза:

— Сам, това е гондола?

— Моля?

— Ракитова гондола — за летящ балон.

— Сигурна ли си?

— Хосни, свали ни!

Северен Непал

Хосни прелетя няколко пъти над платото, докато открие достатъчно безопасно място, за да се приземи. Когато перките забавиха, Сам и Реми излязоха, облякоха якетата и сложиха шапките и ръкавиците си.

Хосни подвикна:

— Стъпвайте внимателно! Вероятно има много пукнатини.

Махнаха му, за да покажат, че са разбрали, и тръгнаха през платото към гондолата.

— Ехо, чакайте… — викна им Хосни. Сам и Реми се върнаха. Пилотът излезе от кабината и се приведе над багажното отделение в опашката. Извади нещо подобно на сгъваем прът за опъване на палатка и го подаде на Сам.

— Да тествате за лавини. Работи и при риск от пукнатини в леда. Най-добре да се презастраховате.

— Мерси! — Сам замахна напред и прътът се разгъна. — Готино!

Двамата Фарго отново закрачиха напред, като този път Сам почукваше пред тях.

Ледената покривка, наслоена върху платото, приличаше на замръзнало вълнение, навярно останало от бавното прибиране на ледника нагоре по долината.

Гондолата се намираше в далечния край на платото. След около пет минути внимателно ходене Сам и Реми стояха пред нея.

— Радвам се, че не се обзаложихме — каза Сам. — Определено е гондола.

— Обърната. Ето защо прилича на колиба. Вече не ги правят така. Какво, за бога, прави тук?

— Нямам представа.

Реми пристъпи напред — Сам я спря с ръка на рамото. Пробва леда пред гондолата и когато установи, че е стабилен, я остави да продължи.