Клайв Касслер - Кралството

— Мъртъв е. Не е усетил нищо.

— О, не!

— Видях автомата му. Мисля, че мога да го достигна.

— Сам, не! Дори не знаеш дали не е повреден. Къде е онзи китайски хеликоптер?

— Кръжи. Вероятно се свързват с базата за инструкции. Вече ни видяха — ще се върнат, за да огледат отблизо.

— Не се надяваш да ги задържиш задълго, нали?

— Подозирам, че ни искат живи. Иначе щяха да засипят платото с ракети.

— Защо? Какво търсят?

— Имам предчувствие.

— И аз. Ще си ги сравним по-късно, ако оживеем. Какво мислиш да правим?

— Не могат да се приземят при всички тези отломки наоколо, така че ще трябва да увиснат над платото и да спускат войници с въжета. Ако успея да ги хвана в правилния момент, може би… — Сам не довърши. — Може би… Ти какво мислиш? Битка и вероятна смърт или да се предадем и да свършим в затвора?

Реми се усмихна игриво.

— Нужно ли е да питаш?

Сам едновременно се надяваше и очакваше китайците да проучат ситуацията, преди да пуснат хора на земята, затова изпрати Реми да се зарови между две преспи. Самият той приклекна до гондолата и се подготви.

Сам се ослушва за звука от хеликоптера сякаш цяла вечност, макар вероятно да не беше повече от минута. Ревът на перките почти го оглуши. Надзърна иззад гондолата. Хеликоптерът беше увиснал малко встрани от ръба на платото и на около метър и половина над него. Машината се плъзна встрани като водно конче, дебнещо плячката си. Сам видя как картечарят върти оръжието си от страничната врата.

Ненадейно машината промени курса си и се скри под платото. Секунди по-късно отново летеше над езерото. Сам не му мисли много и изтича към оръжието на Хосни. Грабна го и се върна на бегом при гондолата.

— Успях! — каза той и огледа автомата. Дървеният приклад бе пропукан, а дулото обгорено, но иначе всичко изглеждаше наред. Извади пълнителя — имаше тринайсет патрона.

— Какво правят? — обади се Реми.

— Или си заминават, или чакат да изгори разлятото гориво, за да се върнат с хора и въжета.

Хеликоптерът стигна до отсрещния бряг на езерото и се изкачи успоредно на склона. Сам стисна палци машината да продължи.

Но не стана така.

Следвайки установения вече модел, хеликоптерът се наклони над хребета, обърна се и пак се върна през езерото.

— Връщат се! — заяви Сам.

— Успех!

Сам прехвърли плана си наум. Много зависеше от това дали хеликоптерът ще е обърнат с отворената си врата към него, докато войниците се готвят за спускане. Нямаше смисъл да стреля в корпуса на машината — атаката на Хосни го беше доказала. На Сам му бе нужна пролука в бронята.

Ревът на двигателя се усилваше, а ритмичното свистене на перките удряше по тъпанчетата на Сам. Той чакаше с приведена глава и наблюдаваше леда на метър и половина от гондолата.

„Чакай… Чакай…“, нареждаше си на ум.

По леда премина вихрушка от сняг.

Сам погледна иззад гондолата.

Хеликоптерът кръжеше на десет метра над платото.

— Хайде, завий! — промърмори той.

— Само малко!

Машината се завъртя около оста си и картечарят се показа, за да прикрива спускането на войниците. От вратата се спуснаха две дебели черни въжета и се удариха в леда. Първата двойка войници пристъпи към вратата. Зад тях по диагонал се виждаше креслото на пилота. Сам превключи на единична стрелба и се показа. Приклекна, премести автомата на рамото си и се прицели в отвора, като задържа на мушка шлема на картечаря. Стреля. Картечарят се строполи. Сам превключи на откоси от по три изстрела, прицели се отново и пак стреля към вратата. Улучен, един от войниците се запрепъва назад другият приклекна и падна по корем. Сам вече ясно виждаше пилотското място, но знаеше, че ще има шанс за не повече от секунда-две. Пилотът трескаво работеше с приборите, опитвайки се да овладее хаоса около себе си.

Сам се съсредоточи. Пое си дъх, изпусна го и натисна спусъка, след това още веднъж и още веднъж. Автоматът прещрака — беше празен.

Хеликоптерът се наклони встрани и запада в спирала надолу към платото. През вратата се търкулна безжизненото тяло на картечаря, а след това на още един войник. Последваха ги още двама войници, размахали отчаяно ръце. Единият успя да се хване за един от плазовете за приземяване, но другият полетя към земята. Ала рефлексите на първия не го спасиха, когато безконтролният хеликоптер се удари в платото.

Сам откъсна очи от катастрофиращия хеликоптер, приклекна зад гондолата и изтича до Реми.

— Още отломки! — извика той и се хвърли отгоре й.