Клайв Касслер - Кралството

Реми каза:

— Качвай се, Сам. Ще измръзнеш до смърт.

Той уморено кимна.

— Дай ми минута-две и съм при теб.

Северен Непал

Изтощен и разтреперан, Сам с мъка се добра до ръба на платото. Реми го издърпа. Той се претърколи по гръб и се взря в небето. Реми метна ръце на врата му, опитвайки се да скрие сълзите си.

— Никога повече да не си го направил! — После въздъхна дълбоко и попита: — Какво има в торбата?

— Куп неща. Не знам какви. Награбих каквото ми се стори полезно.

Реми свали торбата от врата на Сам, отвори я и затършува.

— Термос… Празен.

Сам седна и се облече.

— Добре. Имам мисия за теб — вземи термоса и събери всяка капка оцеляло гориво, която можеш да намериш.

— Добра идея.

Сам кимна и изсумтя:

— Огън добро!

Реми се зае да проучва вдлъбнатините в леда.

— Намерих. Тук също.

Щом Реми успя да събере останалото гориво, двамата отидоха при гондолата.

— Как мина? — попита Сам, докато подтичваше на място. Панталоните му се превръщаха в ледени кори.

Реми отвърна:

— Пълен е на около три четвърти. Стопеният лед е разредил горивото. А сега трябва да те стоплим.

Сам клекна край купчината предмети, които събраха от техния хеликоптер, и започна да я преглежда.

— Стори ми се, че видях… А, ето го! — Той вдигна парче тел: в двата й края имаше по един ключодържател. — Трион за спешни случаи.

— Оптимистично название.

Сам разгледа гондолата, обходи я с поглед до носа и обратно.

— Потънала е в пукнатината наполовина, но мисля, че намерих каквото ни трябва.

Той приклекна до близкия край на гондолата, където няколко от ракитените подпори стърчаха над земята и плъзна единия край на триона през едно от щръкналите парчета. Хвана двата ключодържателя и започна да реже. След около пет минути първото парче беше отрязано и вече имаше пространство за работа. Продължи да реже парчета от края на гондолата, докато не събра голяма купчина.

— Трябват ни плоски камъни — обърна се той към Реми.

Тя се върна бързо с няколко плоски камъка и ги подреди като огнище. Отгоре ми струпаха пирамида от ракитените парчета. Докато Реми мачкаше документите от папката на пилота за подпалки, Сам изрови запалката от торбата. Скоро се разгоря малък огън.

Хванати за ръце, двамата клекнаха пред пламъците. Топлината ги обля. Почти веднага се почувстваха по-добре.

— Простичките неща… — отбеляза Реми.

— Напълно съм съгласен.

— Кажи ми каква е теорията ти за китайците.

— Не мисля, че хеликоптерът им се появи случайно. Още първия ден един от техните ни следваше. А тези се показаха само минути след като кацнахме. Знаем, че Кинг пренася артефакти през границата — значи има контакти в Китай. Кой притежава толкова власт и такава свобода на придвижване? Само Народната армия. Ако Джак е прав, Кинг вероятно се е досетил къде в общи линии ще търсим. После се е обадил на китайските си приятели, седнал е и е зачакал да се покажем.

— Въпросът е, какво са имали наум за нас? Ако Хосни не беше стрелял, какво щяха да сторят?

— Само предполагам, но… в момента сме по-близо до границата от всякога. Щели са да ни пленят, да се върнат от своята страна на границата и никой никога нямаше да чуе повече за нас.

Реми се притисна към ръката на Сам.

— Мрачен сценарий!

— За нещастие имам и друг — те ще се върнат и то по-скоро рано, отколкото късно.

— Видях пистолета в торбата. Нали не мислиш да…

— Не. Първият път си беше чист късмет. Когато пристигнат подкрепленията, не бива да ни заварят тук.

— И как точно няма да ни заварят? Нали ти каза, че не можем да слезем по стената на платото?

— Не се изразих добре. Нужно е да изглежда, че ни няма.

— Казвай какво си намислил — рече Реми.

Сам описа плана си и тя кимна с усмивка:

— Харесва ми. Троянски кон във версия Фарго.

— Троянска гондола.

— Още по-добре. А и ако имаме късмет, ще ни опази от замръзване през нощта.

Като използваха въжето и импровизирания клин за абордажна кука, Сам и Реми издърпаха гондолата на метър-два от пукнатината. Този път ледът беше на тяхна страна и улесни задачата им. Двамата надзърнаха в пукнатината, но не се виждаше нищо на повече от три метра.

— Това бамбук ли е? — попита Реми.

— Мисля, че да. Има и още. Виж онова извито парче там. Ще ни е по-лесно, ако отрежем всичко от тази плетеница в пукнатината. Може да ни е полезно.

— Защо не използваме клина? — попита Реми. — Ще отрежем плетеницата и ще я вържем за нашето въже.