Клайв Касслер - Кралството

— Много ми се ще да знам историята им — каза Реми.

— Очевидно са използвали преобърнатата гондола за подслон — каза Сам. — Може би пукнатината се е отворила внезапно и само тези двамата са успели да се задържат.

— Но защо са останали тук?

Сам сви рамене.

— Може би са били твърде немощни. Използвали са бамбука и въжетата, за да си направят малка платформа.

Реми, която оглеждаше мумиите отблизо, добави:

— Немощни и осакатени. Този има счупена бедрена кост, на няколко места, доколкото виждам, а този… Виждаш ли вдлъбнатината на хълбока? Или е изкълчена, или е с фрактура. Ужасно! Просто са лежали и са чакали да умрат.

— Ние няма да ги последваме — заяви Сам. — Може би ще загинем в зрелищна експлозия с Франкенбалон, но няма да умрем по техния начин.

Реми се приведе и вдигна една от бамбуковите тръби. Беше широка колкото бейзболна бухалка и дълга метър и половина.

— Сам, тук има букви. Издълбани са на повърхността.

— Сигурна ли си? — Сам надникна зад рамото й. Веднага разпозна езика. — Това е италиански.

— Прав си. — Реми прокарваше пръсти по бамбука, докато с другата си ръка обръщаше тръбата. — Но ето този надпис не е. — Посочи тя едно място близо до края.

Миниатюрно квадратче, не по-голямо от сантиметър и половина, ограждаше четири азиатски символа.

— Не може да бъде — промълви Реми. — Не ги ли позна?

— Не! А трябваше ли?

— Сам, това са същите четири символа като от сандъка на Теуранг.

Северен Непал

Сам понечи да продума, но затвори уста.

Реми продължи:

— Знам какво си мислиш, Сам, но съм сигурна! Помня как пиех чай и зяпах същите тези символи на лаптопа на Джак.

— Вярвам ти. Просто не разбирам как… — Сам направи пауза и сбърчи вежди. — Освен ако… Когато се приземихме тук, на какво разстояние бяхме от последните координати?

— Хосни каза, че са на по-малко от километър.

— Значи горе-долу на толкова разстояние от пътя, по който Дакал би поел. Ами ако е умрял някъде тук?

Реми кимна.

— Тогава балонните ни ентусиасти пристигат векове по-късно. Приземяват се тук и намират сандъка. Кога е бил най-ранният полет с балон с хора на борда?

— Предполагам… в края на шестнайсети, началото на седемнайсети век. Но никога не съм чувал за нещо толкова напреднало. Това нещо много е изпреварило времето си.

— Значи, най-ранният възможен момент е бил почти триста години след като Дакал напуска Моостанг.

— Възможно е — призна Сам, — но звучи невероятно.

— Тогава как ще ми обясниш надписите.

— Не мога. Казваш, че са онова проклятие на Теуранг и ти вярвам. Просто ми е трудно да го проумея.

— Добре дошъл, Сам.

— Как е италианският ти?

— Не е много във форма, но по-късно ще опитам да разчета надписа. Нека първо се опитаме да се измъкнем оттук.

През цялата сутрин проверяваха въжетата, отделяха тези, които изглеждаха твърде износени или загнили — Сам ги изряза с швейцарското си ножче. Повториха това и с частите от бамбук и ракита (всяка от които Реми проверяваше за надписи, но без никакъв резултат). Накрая се заеха с коприната. Най-голямото парче беше широко едва няколко сантиметра, затова решиха да усучат използваемата тъкан, в случай, че им потрябва здрава връв. До обед имаха доста голяма купчина материали.

От парашута оформиха нещо като балон. За да го направят по-здрав, решиха да вържат осем от подпорите на балоните от стария дирижабъл към вътрешността му. Работеха като поточна линия — Сам използваше шилото на ножчето си и пробиваше чифтове дупки в плата, където щеше да влезе всеки от гъвкавите пръти, а Реми вкарваше в дупките трийсетсантиметрови ремъци от сухожилия. Накрая имаха триста и двайсет дупки и сто и шейсет ремъка.

Надвечер Сам започна да усуква здраво ремъците около подпорите. Свърши почти една четвърт от работата, преди да падне нощта.

Станаха призори на следващия ден и се заеха с работа. През петте часа използваема следобедна светлина зашиха отвора на балона с парчета коприна, усукани около ракитен пръстен, който Сам измайстори. След като се насладиха на по няколко крекера, се върнаха в гондолата и се подготвиха за дълга нощ.

— За колко време ще сме готови? — попита Реми.

— С малко късмет кошницата ни ще е готова до утре към обяд.

Докато работеха, Сам обмисляше бавно и внимателно техническите детайли. Гондолата им служеше за подпалки, не само за готвене, но и за да се топлят през деня и преди да заспят нощем.