Клайв Касслер - Кралството

Оставаха още около три метра от гондола. Според сметките на Сам остатъкът от ракитата, в комбинация с химическата смес, която бе измислил, щяха да са достатъчни да ги издигнат. Не бе толкова ясно дали ще успеят да се издигнат достатъчно, за да преминат над хребета.

Реми изрече на глас още едно притеснение, което и съпругът й споделяше:

— Ами приземяването?

— Няма да те лъжа, Реми. Това може да се окаже истински препъникамък. Или разбий-се-в-земята-камък, така да се каже. Няма как да разберем ще успеем ли да контролираме спускането. А няма и да имаме никакви механизми за управление.

— Предполагам, имаш план Б?

— Имам. Искаш ли да го чуеш?

Реми помълча няколко мига.

— Не. Изненадай ме.

Наближаваше решаващият момент. Завършиха кошницата и стойките по обед. Макар че „кошница“ беше твърде силно название за скалъпеното от тях нещо, те се гордееха с него — широка шейсет сантиметра платформа от бамбукови пръти, привързана с последните сухожилия към стойките, свързващи я с балона.

Седяха и обядваха мълчаливо, любувайки се на творението си. Съдът беше недодялан, недооформен и грозен, но обичаха всеки сантиметър от него.

— Трябва му име — каза Реми.

Сам, разбира се, предложи „Реми“, но тя отказа.

Сам опита отново:

— Когато бях хлапе, имах хвърчило, което се казваше „Летец“.

— Харесва ми. Не е много вдъхновено, но…

Целият следобед работиха за осъществяването на плана на Сам за източник на гориво. С изключение на еднометровото парче, където щяха да се сгушат през нощта, Сам разглоби остатъка от гондолата, като подаваше парчетата на Реми.

С един камък тя започна да мачка ракитата и останалата част от сухожилията. Сам пусна първата шепа от грубата каша във вдлъбнато парче алуминиева обшивка. Добавиха лишеи, изстъргани от камъните наоколо. Отгоре накапаха авиационно гориво и малко барут, който Сам извади от патроните на пистолета. След трийсет минути проби и грешки Сам даде на Реми един груб брикет, обвит в парче коприна.

— На теб се пада честта — каза той и подаде запалката на Реми.

— Сигурен ли си, че няма да експлодира?

— Не, никак не съм сигурен.

Реми го изгледа изпепеляващо.

Той каза:

— Ще трябва да го сложим в нещо.

Реми постави брикета на земята, застана на една ръка разстояние от него и го докосна с пламъка от запалката — с едва доловимо свистене сместа се запали.

Реми се хвърли на врата на Сам. Клечаха до брикета и го наблюдаваха как гори. Горещината беше изненадващо силна. Когато пламъците угаснаха, Сам погледна часовника си:

— Шест минути. Не е зле. Сега ни трябват толкова, колкото можем да направим, но по-големи — с размерите на филе миньон, например.

— Трябваше ли да правиш тази аналогия?

— Извинявай! Още щом се върнем в Катманду, отиваме в първия ресторант.

Окрилени от успеха на пробата си, Сам и Реми бързо напреднаха. Докато стана време да си лягат, имаха деветнайсет брикета.

Слънцето започна да залязва. Сам привърши работата по импровизирания мангал, като сложи в основата му три къси крачета и ги прикрепи към двуслойна алуминиева купа. Накрая изряза дупка от едната страна на конуса.

— Това за какво е? — попита Реми.

— За вентилация и за да слагаме оттам гориво. Когато запалим първия брикет, въздушното течение и формата на конуса ще създадат нещо като въртоп. Горещината ще излезе от върха му и оттам в балона.

— Това е много хитро.

— Това е просто печка, Реми.

— Моля?

— Старомодна печка на дърва. Съществуват от векове. Най-после да се изплати страстта ми към затънтени сфери на познанието.

— С лихвите. Да се върнем в убежището си и да си починем преди първия и последен полет на Летеца.

Спаха два неспокойни часа, будейки се от изтощение, глад и вълнение. Когато стана достатъчно светло, излязоха от гондолата и изядоха последната храна.

Сам насече последната част от гондолата, с изключение на един ъгъл, който измъкнаха цял. Накрая имаха купчина гориво, висока колкото Сам. Избраха място на платото, където почти нямаше лед и внимателно завлачиха балона до там. Натрупаха камъни за баласт върху платформата. В средата поставиха мангала и го завързаха с ремъци за нея.

— Да се захващаме за работа! — каза Реми.

Използваха за подпалки парчета хартия и лишеи, а върху тях наредиха пирамида от парчета ракита. Пламъците в мангала бавно се удължиха.

Реми постави ръката си върху конусовидния димоотвод и светкавично я дръпна.