Клайв Касслер - Кралството

— Пари!

— Идеално! Сега ще чакаме. Ще отнеме малко време.

Първият час бавно преля във втори. Балонът мудно се изпълваше и се разгъваше като миниатюрна циркова шатра, а подпалките им лека-полека привършваха. През плата процеждащите се слънчеви лъчи изглеждаха призрачни. Сам знаеше, че се борят не само с времето, но и с термалните закони на физиката — въздухът се охлаждаше и преминаваше през балона.

Малко преди да изтече третия час балонът се повдигна и се понесе. Моментът изгледаше решаващ. След четирийсет минути платът беше напълно опънат.

— Работи — промълви Реми. — Наистина работи!

Сам кимна и не продума, без да отделя очи от балона.

Накрая каза:

— Всички да се качват на борда.

Реми отиде до купчината със запасите, взе гравираната бамбукова пръчка, пъхна я в якето си и се върна на бегом. Един по един, започна да изхвърля камъните, за да има място да клекне, а после и да седне. Единият край на платформата висеше на няколко сантиметра от земята.

Сам вече беше сложил в парашутната раница някои предмети от първа необходимост, а в торбата брикетите и последния наръч ракита. Взе и двете и приклекна до платформата.

— Готова ли си? — попита той съпругата си.

Реми не мигна.

— Да летим!

Северен Непал

Пламъците подскачаха в мангала и се губеха в гърлото на балона, който висеше на около петдесет сантиметра над платото. Краката на Сам и Реми докосваха земята.

— Когато кажа, бутай с всичка сила! — обърна се Сам към жена си.

Той сложи двете последни парчета ракита в мангала и зачака. Очите му играеха от мангала към балона, а от там — към земята.

— Сега! — викна той.

Двамата едновременно се оттласнаха.

Балонът се издигна бързо на три метра и също толкова бързо се спусна.

— Готова да буташ отново! — нареди Сам.

Краката им докоснаха леда.

— Бутай! — викна той Балонът отново се стрелна нагоре и после се върнаха почти до земята, макар и по-бавно.

— Ще стане! — рече ободряващо Сам.

— Трябва ни ритъм — рече замислено Реми. — Все едно сме подскачаща топка.

Заподскачаха над платото, като всеки път набираха малко повече височина отпреди. Движението ги измести вляво към края на скалата.

— Сам… — предупреди го Реми.

— Знам. Не гледай натам, просто подскачай — или ще полетим, или ще заплуваме!

— Прекрасно!

Оттласнаха се още веднъж. Един повей подхвана балона и ги понесе към ръба на скалата. Кракът на Реми се плъзна по леда и увисна в нищото, но тя запази самообладание и използва другия си крак максимално ефективно.

Ненадейно всичко притихна. Чуваше се само лекото свирене на вятъра във въжетата.

Летяха и се издигаха.

Сам посегна към торбата, извади два брикета и ги сложи в мангала. През димоотвода се стрелнаха пламъци и балонът се издигна нагоре.

— Още! — каза Реми.

Сам пусна трети брикет в мангала.

Балонът се изкачи още.

Боровете бяха на няколкостотин метра и наближаваха бързо. Един порив на вятъра улови балона и го завъртя. Сам и Реми стиснаха въжетата. След три завъртания платформата се стабилизира и се успокои.

Като гледаше през рамото на Реми, Сам прецени колко остава до склона.

— Докъде сме? — попита Реми.

— На около двеста метра. Минута и половина, плюс-минус… — Погледна я в очите. — Ако минем, ще е на косъм. Да рискуваме ли?

— Да!

Сам сложи и четвърти брикет в мангала. И двамата погледнаха през платформата. Върховете на боровете изглеждаха твърде близо. Нещо закачи крака на Реми и тя се подхлъзна настрани. Сам се приведе и я хвана за ръката.

Добави още един брикет.

И още един.

— Сто метра! — викна той.

Още един брикет.

— Петдесет! — Взе поредния брикет от торбата, тръсна го в длани и протегна ръка към Реми. — За късмет!

Тя духна.

Сам го сложи в мангала.

— Вдигни крака! — нареди Сам.

Върхът на един бор простърга по долната част на платформата и тя рязко се разклати.

— Закачихме се! — обади се Сам. — Наведи се!

Двамата едновременно се наклониха в противоположни посоки, висейки над ръба на платформата и стиснали по едно от въжетата. Сам ритна с крак, за да освободи платформата от клоните, които я държаха.

Чу се силен пукот и клонът се счупи. Платформата се изравни. Сам и Реми седнаха и се огледаха с облекчение.

— Свободни сме! — извика Реми. — Успяхме!

Сам въздъхна.

— Не съм се съмнявал и за миг.

Реми го изгледа продължително.

— Добре, де… — призна си той. — Може би за миг-два.