Клайв Касслер - Кралството

— Късмет! Ще се срещнем тук довечера!

Двамата с Аджай се върнаха при колата, а Сам и Реми поеха към хеликоптера.

Първата им цел се намираше на петдесет километра североизточно от Катманду, в прохода Хутабранг. Пилотът Хосни, бивш военен летец в пакистанската армия, десетина минути водеше машината право на север, като им сочеше върхове и падини, и така даде възможност на Сам и Реми да се ориентират в терена. После зави на изток, към посочените му координатите.

Гласът му се чу в слушалките:

— Влизаме в района. Ще го обиколя по часовниковата стрелка и ще се сниша колкото мога повече. Понякога ветровете тук са доста коварни.

Сам и Реми се преместиха към единия прозорец, за да виждат по-добре. Реми каза:

— Отваряй си очите за гъби.

— Разбрано, капитане!

Преводът на Карна от стенописа даваше малко смътно, но, така се надяваха Сам и Реми, полезно описание на най-лесно разпознаваемата черта на Шангри-Ла — гъбовидна скална формация. Понеже стенописът беше отпреди хората да могат да летят, формите навярно щяха да си личат само от земята. Стенописът не уточняваше колко голяма е формацията, дали Шангри-Ла ще е на нея, в нея или някъде наблизо. Сам и Реми се надяваха и предполагаха, че който е начертал маршрута за връщане на Златния човек е избрал образувание, достатъчно голямо, за да се отличава ясно.

Бяха предвидили неколкократни приземявания, затова платиха на Хосни почти двойно повече от обичайното и го наеха за пет дни, с депозит за още пет.

Хеликоптерът прелетя над един залесен хребет и Хосни заслиза към долината с носа напред. На сто метра над короните на дърветата той изравни и намали скоростта.

— Вече сме в района — чу се гласа му в слушалките.

С вдигнати бинокли Сам и Реми започнаха да проучват долината. Реми се обърна към съпруга си:

— А колко точни са координатите според Джак?

— С отклонение от половин километър.

— Това не ми помага. — Макар да й се отдаваше, математиката не беше любимият предмет на Реми, а пресмятането на разстояния направо я дразнеше.

— Представи си дължината на стандартен стадион.

— Аха, добре… Сам, представяш ли си, Пазителят е трябвало да улучи всички тези координати съвсем точно? Как е възможно това?

— Изумително ориентиране наистина — съгласи се Сам. — Но, спомни си какво каза Карна: Пазителите са били тогавашния еквивалент на Зелените барети или тюлените. Обучавали са се за това цял живот.

Хосни спусна машината максимално ниско над дърветата. Долината не се стори на Сам и Реми обещаваща. Прекосиха я за около две минути. Сам каза на Хосни да продължава към следващите координати.

Сутринта преваляше, а хеликоптерът летеше все на запад. Напредваха бавно. Макар много от координатите да бяха едва на няколко километра едни от други, височинното ограничение на хеликоптера принуждаваше Хосни да заобикаля някои по-високи върхове и да лети през котловини и ниски проходи.

Малко след един следобед летяха на североизток, за да избегнат един връх от веригата Ганеш Химал, когато Хосни се обади:

— Имаме компания на два часа.

Реми се приближи до Сам и двамата се загледаха през прозореца.

— Кой е? — попита Реми.

— Авиация на китайската народна армия.

— Къде е тибетската граница?

— На три километра от тук. Не се тревожете, винаги изпращат някого да огледа хеликоптерите от Катманду. Перчат се, нищо повече.

— В други страни на това му викат нахлуване — отбеляза Сам.

— Добре дошли в Непал!

След няколко минути паралелен полет, китайският хеликоптер се отлепи от тях и пое обратно към границата. Скоро го изгубиха от поглед сред облаците.

Два пъти този следобед помолиха Хосни да се приземи до обещаващи на вид скални образувания, но нито едно не се оказа описаното от Карна. Малко преди четири следобед Сам зачеркна с червен маркер и последната точка и Хосни ги върна в Катманду.

Следващият ден започна с четирийсетминутен полет към долината Буди Гандаки североизточно от Катманду. Три от днешните координати, определени от Карна се намираха там. Долината следваше западния край на веригата Анапурна. Сам и Реми три часа летяха над прекрасни гледки — гъсти борови гори, тучни ливади и експлозии от диви цветя, назъбени хребети, кипящи реки и водопади. Само че отново нямаха късмет. Слязоха само веднъж, за да разгледат отблизо едно образувание, което се оказа канара с плосък връх.

По обяд спряха при една почивна станция в селце на име Багарчап. Хосни качи местните деца, за да ги повози на машината, докато Сам и Реми обядваха.