Клайв Касслер - Кралството

— Говоря за „водача“, когото нае, за да ни убие в Мустанг.

— Нищо такова не съм…

Сам го прекъсна:

— Няма значение. Наредил си на децата си или на жена си да свършат тази работа.

— Така ли мислиш? Ами, докажи го!

— Мисля, че можем и нещо повече! — отвърна Сам. До него Реми оформи с устни „Какво?“, а той й отговори по същия начин: „Импровизирам.“

Кинг каза:

— Фарго, заплашвали са ме по-корави и по-богати мъже от теб. Мия си подметките с кръвта им кажи-речи всеки ден. Какво ще кажеш да ми дадете, каквото искам, и ще се сбогуваме като приятели.

— Твърде е късно за това — за частта с приятелите, имам предвид. Колкото до това, което търсиш и което баща ти е търсил през целия си живот, то наистина е у нас. Стои точно пред мен.

— Глупости!

— Ако си внимателен с обноските, може да ти пратим и снимка. Първо, защо не ни обясниш защо толкова те интересува това?

— А какво ще кажеш да ми обясните какво сте открили?

— Дървен кубичен сандък, притежание на войник, мъртъв от около половин хилядолетие.

Кинг не отвърна веднага, но чуха напрегнатото му дишане. Накрая промълви:

— Наистина е у вас!

— У нас е. И ако не започнеш с обясненията, ще го отворим и ще видим сами какво има вътре.

— Не, стойте! Недейте!

— Кажи ни какво има вътре!

— Може да са две неща: голямо нещо с формата на монета или купчина кокали. И в двата случая едва ли ви интересуват.

— А защо интересуват теб?

— Не е ваша работа!

От другата страна на масата Селма вдигна показалец иззад лаптопа си. Сам каза:

— Господин Кинг, изчакайте за миг!

Без да изчака отговор, Пийт посегна към високоговорителя и натисна бутона за изключване на звука.

Селма каза:

— Забравих да ви кажа. Поразрових се из тийнейджърските години на Кинг. Попаднах на блога на бивш репортер от „Ню Йорк таймс“. Жената твърди, че преди три години, по време на интервю, попитала Кинг нещо, което не му харесало. След като я изгледал на кръв, той прекратил интервюто, а след два дни я уволнили. От тогава не може да си намери работа. Кинг се бил погрижил за това.

— Какъв е бил въпросът? — попита Реми.

— Защо в гимназията всички му викали Адолф.

— Така ли? Само това? — попита Сам.

— Да, само това.

Уенди каза:

— Знаем, че Люис Кинг е бил нацист само номинално, а Чарли не е имал нищо общо с това, така че защо…

— Децата са си такива — отвърна Реми. — Помисли за малко, Люис Кинг е отсъствал от живота на Чарли. Отгоре на това, навсякъде са тормозили Чарли за нацистките му корени. От наша гледна точка не е много, но за хлапе, за тийнейджър… Сам, това може да е слабото място на Кинг. Тогава е бил сприхаво хлапе без власт. Сега е сприхав милионер с повече власт от някои президенти.

Сам помисли. Кимна на Пийт, който отново натисна бутона на високоговорителя.

— Извинявай, Чарли. Докъде бяхме стигнали? А, да, сандъкът. Каза, че съдържа или монета, или някакви кости, нали?

— Да.

— И за какво са трябвали на баща ти? За някакъв нацистки окултен ритуал? Нещо, което Химлер и Адолф са измислили?

— Млъквай, Фарго!

— Баща ти цял живот е търсил това нещо. Откъде може да си сигурен, че не е бил свързан с някоя тайна нацистка организация?

— Предупреждавам те… Затваряй си устата!

— Затова ли искаш Златния човек, Чарли? Опитваш се да довършиш това, което маршируващият ти с изпънати крака баща не е могъл?

От другата страна нещо тежко се стовари върху дърво и последва статичен шум. Чу се гневният глас на Кинг:

— Не съм нацист!

— Крушата никога не пада далеч от дървото, Чарли. Ето какво мисля, че се е случило. Баща ти е научил за съществуването на Теуранг по време на експедицията през 1938 г. и след като сте се преместили в САЩ, е продължил да те надъхва. В извратените ви умове Теуранг се е превърнал в някакъв Свети Граал. Люис изчезва, докато го търси, но добре те е обучил. Няма да си позволиш да…

— Копелето мръсно! Идиотът! Изостави майка ми сама в Германия, после направи същото, когато пристига и тук! Майка ми изгълта шише хапчета, а той дори не се върна за погребението й. Уби я и дори не й показва уважение! Добрият стар ексцентрик Люис! Не му пука какво говорят за него и не схвана, че се превърна в мой голям проблем… Всеки ден, всеки проклет ден ги слушах как си шепнат зад гърба ми — „Хайл, Хитлер! Хайл, Хитлер!“ И все пак ги победих! Всички победих! Сега мога да ги купя и продам всичките наведнъж. Мислите, че търся Златния човек, защото е бил толкова важен за баща ми? Че съм някакво вярно синче? Що за глупост! Когато се добера до това нещо, ще го стъпча на пихтия. И ако има Бог, баща ми ще гледа! — Кинг направи пауза и се изсмя. — А и вие ми лазите по нервите още от самото начало. Проклет да съм, ако ви позволя да ми отнемете моето!