Клайв Касслер - Кралството

Софка се ококори.

— В „Кирил и Методий“? В „Кирил и Методий“ в София знаят за нашия музей?

Реми кимна. Жената продължи възбудено:

— О, това е новина само като за местния вестник. Какъв горд момент! А сега да ви отговоря — грешите. Нямаме някои негови предмети. Имаме всички негови предмети! А може ли да попитам защо ви интересува? — Сам и Реми й обясниха за книгата, която пишат и Софка кимна сериозно. — Мрачни времена за църквата са били тогава. Добре е, че ще пишете за тях. Елате!

Сам и Реми последваха Софка по коридора и нагоре по стълбището към втория етаж. Вътрешните стени на целия втори етаж бяха съборени и се беше оформило едно помещение от деветдесет квадратни метра. Софка ги поведе към югоизточния ъгъл на залата към няколко витрини и гоблени. Лампички по тавана осветяваха витрините.

Реми го видя първа, Сам — малко след нея.

— Виждаш ли…

— Виждам!

Софка се обърна към тях:

— Извинявайте, не ви чух. Попитахте ли ме нещо?

— Не, нищо — отвърна Реми.

Дори от три метра облото парче злато щеше да им избоде очите от една от витрините край стената. Сам и Реми пристъпиха напред с разтуптени сърца. На най-високия рафт, върху сгънато катраненочерно расо блестеше дискът.

Софка разпери ръце и каза:

— Добре дошли пред колекцията на Матей. Тук е всичко, което някога е притежавал.

Сам и Реми откъснаха очи от диска и се огледаха. Предметите бяха около двайсет, по-голямата част от които — дрехи, пособия за писане и няколко писма в плоски кутии със стъклени капаци.

— А какво е това? — попита Реми, колкото можеше по-нехайно.

Софка погледна към диска.

— Не сме сигурни. Мислим, че е подарък за спомен, може би от мисията му на Изток.

— Пленително е! — каза Сам и се приведе напред. — Ще поогледаме, ако нямате нищо против.

— Разбира се, че не. Ако ви трябва помощ, тук съм.

Софка се отдалечи, но не откъсваше очи от тях.

— Това ще усложни нещата — прошепна Реми.

Не им бе трудно да решат дали да вземат диска от саркофага на Бесим Мала. Дискът на Матей обаче беше част от историята на това селце. Щеше да е лесно да се промъкнат в музея, след като затвори, но никак не им харесваше да го правят.

— Да се посъветваме с експертите си — предложи Реми.

Казаха на Софка, че ще се върнат след малко и излязоха на верандата. Набраха Селма и поискаха конферентен разговор с нея и Джак Карна. Изчакаха две минути и когато се включи и Карна, Сам им разказа какво е положението.

Реми попита:

— Джак, какво точно ти е нужно от дисковете, за да ги съвместиш с картата? Самият диск или символите по него?

— Подозирам, че и двете. Има ли възможност онази жена да ви го даде за известно време?

— Едва ли — отвърна Сам. — Тези предмети са огромна гордост за нея. Тревожа се, че ако попитаме, ще заподозре нещо. Сега ни помага и съдейства и не искаме това да се промени.

Селма попита:

— Джак, приличат ли си дисковете по форма и размери?

— От проучванията си съдя, че са почти идентични. Ще знаем със сигурност, когато сравним първия с този, който извадихме от сандъка.

Реми каза:

— Селма, каква ти е идеята?

— Рано е да се каже, госпожо Фарго, но ако изчакате малко… — Линията от нейната страна прекъсна и се включи след три минути. — Мога да направя диск — рече тя, все едно не беше прекъсвала. — Е, не аз, но приятел на приятел може да го репликира съвършено, ако разполага с достатъчно снимки.

Сам каза:

— Предполагам, че имаш списък с конкретни изисквания към снимките.

— Сега ви го изпращам.

Софка се съгласи да фотографират колекцията на Матей в замяна на малко дарение за поправка на покрива. Сам и Реми веднага се върнаха в София и следвайки указанията на Селма и списъка за пазаруване се сдобиха с две професионални мащабни триъгълни линии, обръщателна платформа, трисантиметрова черна стойка, върху която да сложат диска, и осветление и триножник за фотоапарата на Реми.

Върнаха се в Кътина в четири часа. Половин час по-късно вече снимаха. Гледаха да проявяват интерес към всеки предмет, за да не стане подозрителна Софка. Оставиха диска последен. Отегчена от заниманията им, Софка слезе в кабинета си.

— Щеше да е много по-лесно, ако бяхме безскрупулни — отбеляза Сам.

— Приеми, че така си осигуряваме добра карма, а и кой знае колко дават за кражба на исторически артефакти в България.

— Два добри аргумента.

Когато сглобиха кабинката за снимане и поставиха бял ленен екран отзад, Сам разположи осветлението според указанията на Селма. Реми постави стойката на обръщателната платформа, а диска — на стойката и направи няколко близки кадъра на двете лица на диска. Продължи да снима като следваше указанията, дадени от Селма.