Майкл Коннелли - Хари

Кинкейд гледаше към жена си така, сякаш току-що се е оригнала на благотворителен бал.

— Значи вие сте закарали волвото да го измият, така ли? — погледна я Бош.

— Да. Сега си спомням.

Тя погледна към съпруга си и после отново към Хари.

— В квитанцията пише, че е било дванадесети юни-продължи той. — Колко време преди това дъщеря ви беше свършила училище?

— Предишния ден. Това беше нашият ритуал за посрещане на лятото. Обяд и кино. Гледахме филма за онези двамата, които не можеха да открият мишката в дома си. Беше смешен… Мишката беше по-умна от тях.

Очите й блуждаеха — бе потънала в спомени за дъщеря си.

— След като вече не е била на училище — каза Бош, — възможно ли е да е оставила учебниците от последния ден във волвото? Може би някъде отзад?

Кейт Кинкейд бавно кимна.

— Да. Спомням си, че по някое време през лятото се наложи да й кажа да си прибере учебниците от колата. Постоянно се плъзгаха по седалката, докато шофирах. Тя не го направи. Накрая аз ги събрах и ги отнесох в стаята й.

Бош отново се наведе напред и остави на масата другото фотокопие.

— Миналото лято Майкъл Харис е работил в „Холивуд Уакс & Шайн“. Това е работният му картон за седмицата, когато се е падало дванадесети юни. Бил е на работа цял ден, когато сте откарали волвото в автомивката.

Сам Кинкейд разгледа документа.

— Искате да кажете, че през цялото време сме… — започна той и замълча. — Твърдите, че той… че Харис… е почистил волвото с прахосмукачка и тогава е пипнал учебника на дъщеря ми? Че го е вдигал или нещо подобно и после учебникът се е озовал в спалнята й. И след като я отвлякоха…

— Полицията е открила отпечатъците — завърши Бош. — Да, така смятаме.

— Защо не се сетиха за това на процеса? Защо…

— Защото е имало други улики, свързващи Харис с убийството — отвърна Едгар. — Момичето… хм, Стейси е била открита на по-малко от две преки от апартамента му. Това е била сериозна улика. Неговият адвокат решил, че трябва да обвини ченгетата. Да омаловажи доказателствената стойност на отпечатъците, като заяви, че са подхвърлени от полицията. Изобщо не е търсил истината.

— Нито пък ченгетата — прибави Бош. — Открили отпечатъците и когато трупът бил намерен в квартала на Харис, приключили със следствието. Спомнете си, че още от самото начало всичко е било на емоционална основа. Нещата се променили в момента, в който открили трупа и уликите ги насочили към Харис. Вече не търсели момиченцето, а конкретен заподозрян. А междувременно изобщо не търсили истината.

Сам Кинкейд изглеждаше шокиран.

— През цялото време — каза той. — Можете ли да си представите омразата ми към онзи човек? Тази омраза беше единственото истинско чувство, което съм изпитвал през последните девет месеца…

— Разбирам, господине — отвърна Бош, — но сега трябва да започнем наново. Да разследваме случая отначало. Точно с това се е занимавал Хауард Елайъс. Имаме основания да смятаме, че е знаел онова, което току-що ви съобщих. Само че също е знаел или е имал представа кой е истинският убиец. Според нас, това е довело и до убийството му.

Сам Кинкейд изглеждаше изненадан.

— Но преди малко по телевизията казаха, че…

— Телевизията греши, господин Кинкейд.

Милионерът кимна. Очите му се отклониха към гледката през прозореца и смога.

— Какво искате от нас? — попита Кейт Кинкейд.

— Да ни помогнете. Зная, че това ви се стоварва неочаквано. Но щом сте гледали телевизия, разбирате, че не разполагаме с никакво време.

— Ще ви окажем пълно съдействие — отвърна Сам Кинкейд. — Господин Рихтер също ще направи каквото трябва.

— Мисля, че няма да се наложи. Засега имаме само още няколко въпроса, а утре ще се върнем и ще започнем следствието отначало.

— Разбира се. Моля, задайте въпросите си.

— Хауард Елайъс е разбрал онова, което току-що ви разказах, от анонимно писмо, получено по пощата. Някой от вас има ли представа кой може да го е пратил? Кой би могъл да знае, че волвото е било в онази автрмивка?

Дълго време никой не отговори.

— Само аз — отвърна Кейт Кинкейд. — Не зная кой друг. Не си спомням да съм казвала на никого, че съм ходила там. Защо да го правя?

— Вие ли пратихте писмото на Хауард Елайъс?

— Не! Разбира се, че не. Защо да помагам на Майкъл Харис? Мислех си, че той е… че той е отвлякъл дъщеря ми. Сега вие ми съобщавате, че е невинен и ми се струва, че ви вярвам. Но преди, не, не бих направила каквото и да е, за да му помогна.