Майкл Коннелли - Хари

— Знаете ли чия е тази кола?

— Не точно. Или не ми каза да проверя. Но аз предположих на кого е.

— На семейство Кинкейд.

— Вече ме настигнахте.

Бош погледна към Едгар. По лицето на партньора си видя, че той все още изостава.

— Отпечатъците. За да докаже категорично, че Харис е невинен, Елайъс е трябвало да обясни присъствието на отпечатъците на клиента си върху учебника на жертвата. Ако не е имало причина Харис да е влизал в дома на Кинкейд и да е докосвал книгата, има две възможни обяснения. Първо, че отпечатъците са подхвърлени от ченгетата. И второ, че Харис е пипал книгата, когато е била някъде другаде, извън спалнята на момичето.

Едгар кимна.

— Колата на Кинкейд е била измита в „Холивуд Уакс & Шайн“, където е работил Харис. Квитанцията го доказва.

— Точно така. Елайъс само е трябвало да обясни как учебникът се е озовал вътре.

Бош се обърна към кашоните върху бюрото на Пелфри и посочи към картонения етикет.

— Дванадесети юни — каза той. — Това е към края на учебната година. Децата си разчистват шкафчетата. Прибират си учебниците вкъщи. Вече нямат домашни и книгите може да са се въргаляли във волвото.

— Колата влиза в автомивката — продължи Едгар. — Обзалагам се, че пълното почистване включва обиране с прахосмукачка.

— И тогава Харис е пипал книгата, докато е чистил вътре — прибави Бош. — И ето ти отпечатъците.

— Значи Харис е почиствал колата на Кинкейд — рече Едгар. После погледна към Пелфри. — Управителят на автомивката каза, че сте се върнали да проверите нещо в работните картони.

Частният детектив кимна.

— Така е. Копирах работния картон, доказващ, че Харис е бил на работа, когато е било чистено бялото волво. Илай ме помоли да свърша работата без съдебно нареждане. Предполагам, че работният картон е бил окончателното му доказателство и не е искал никой да знае за него.

— Даже съдията — отбеляза Бош. — Май не се е доверявал на никого.

— Изглежда с основание — отвърна Пелфри.

Когато Едгар помоли частния детектив да му покаже работния картон, Бош се отдръпна настрани и се помъчи да помисли за последната информация. Спомняше си какво му бе казал предишната вечер Шиън: че отпечатъците са били толкова ясни, защото човекът, който ги е оставил, навярно се е потил. Сега разбираше, че това не е било заради нервност от извършваното престъпление, а защото Харис беше работил в колата. Майкъл Харис… Оказваше се невинен. Наистина невинен. До този момент Бош не беше убеден. И това го хвърли в смут. Той не бе мечтател. Знаеше, че ченгетата допускат грешки и пращат невинни хора в затвора. Но тази грешка беше огромна. Полицаите бяха измъчвали невинен човек, опитвайки се да го накарат да признае нещо, което очевидно не е извършил. Доволни, че са открили своя човек, те бяха преустановили разследването и бяха позволили на истинския убиец да избяга. Докато не го беше открил един адвокат и в резултат бе намерил смъртта си. Верижната реакция продължаваше, за да тласне за пореден път града към ръба на самоунищожението.

— Тогава, господин Пелфри — каза Бош, — кой е убил Стейси Кинкейд?

— Казвайте ми Дженкс. Не зная. Зная само, че не е бил Майкъл Харис — в това няма каквото и да е съмнение. Но Илай не ми каза останалото — ако изобщо го е знаел, преди да го убият.

— Кой? — попита Бош.

— Нямам представа.

— Разкажете ни за Мадам Реджайна — рече Едгар.

— Какво има за разказване? Илай получи информация и ми я предаде. Проверих онази жена и не успях да открия каквато и да е връзка. Тя се оказа просто задънена улица. Щом сте били там, разбирате какво искам да кажа. Мисля, че след като му обясних положението, Илай се отказа да се занимава с нея.

Бош се замисли за миг и поклати глава.

— Съмнявам се. Тук има нещо.

— Е, даже и да е така, не ми е казвал нищо повече.

В автомобила Бош се свърза с Райдър. Тя каза, че е прегледала папките, без да открие нещо, изискващо незабавна проверка.

— Отиваме при семейство Кинкейд — съобщи й той.

— Защо толкова скоро?

— Оказа се, че те са алибито на Харис.

— Моля?

Бош й обясни за откритието, което бяха направили Пелфри и Елайъс.

— Едно от четири — каза тя.

— Тоест?

— Вече знаем какво означава едното от четирите загадъчни писма.

— Да, предполагам.

— Мислех си за първите две. Струва ми се, че са свързани и имам представа за „педанта“. Ще вляза в Интернет да проверя. Знаеш ли какво е „хипертекстова връзка“?

— Не говоря този език, Киз. Все още пиша на клавиатура само с два пръста.