Майкл Коннелли - Хари

— Не, не погледнахме — отвърна Мърсър. — Хората почти всяка нощ си изхвърлят тук боклуците. Никога не обръщаме внимание. Лежим си кротко. Гледаме сутрин. От време на време намираме по нещо ценно. Винаги чакаме сутринта, за да проверим какво са изхвърлили.

Бош кимна. Надяваше се Едгар да ги остави на мира.

— И не сте разказали всичко това на ченгетата?

— Не — едновременно отговориха Мърсър и Гънди.

— Ами на някой друг? Някога разказвали ли сте това на някой, който може да го потвърди?

Двамата се замислиха. Мърсър поклати глава, докато Гънди кимна.

— Разказахме го само на човека на господин Елайъс.

Бош погледна към Едгар и после отново към Гънди.

— На кого?

— На неговия човек. Частният детектив. Разказахме му същото като на вас. Той каза, че някой ден господин Елайъс щял да ни използва в съда. Каза и че господин Елайъс щял да се погрижи за нас.

— Пелфри ли се казваше детективът? — попита Едгар.

— Възможно е — отвърна Гънди. — Не знам.

Мърсър мълчеше.

— Четохте ли вестника днес, момчета? — попита Бош. — Гледали ли сте телевизия?

— На какъв телевизор? — рече Мърсър.

Хари само кимна и се изправи. Дори не знаеха, че Елайъс е убит.

— Преди колко време разговаря с вас човекът на господин Елайъс?

— Може да е било преди месец — отвърна Мърсър. — Нещо такова.

Бош погледна към Едгар и му даде знак, че е свършил с въпросите. Джери му кимна в отговор.

— Благодаря за помощта — каза Хари. — Какво ще кажете да ви почерпя по нещо?

Той бръкна в джоба си и им даде по десетачка. Двамата любезно му благодариха и Бош се отдалечи.

Докато пътуваха на север по Уестърн към Уилшиър, Бош мислеше върху информацията, получена от двамата бездомници.

— Харис е чист! — възбудено каза той. — Ето как е разбрал Елайъс. Трупът е бил преместен. Изхвърлили са го тук три дни след смъртта на детето. А по това време Харис е бил арестуван. Най-доброто алиби на света. Елайъс е щял да доведе двамата старци в съда и да изобличи полицията в лъжа.

— Да, но почакай, Хари — възрази Едгар, — това не оневинява категорично Харис. Може просто да означава, че е имал съучастник. Нали разбираш, който да е преместил трупа, докато той е бил в ареста.

— Тогава защо да го изхвърля толкова близо до апартамента му и още по-сериозно да го замесва? Мисля, че не е имал съучастници. Според мен това е бил истинският убиец. Прочел е във вестника или е видял по телевизията, че са арестували Харис като заподозрян и е преместил трупа в неговия квартал, за да му забие още един пирон в ковчега.

— Ами отпечатъците? Как са се озовали отпечатъците на Харис в онази богаташка къща в Брентуд? И ти ли мислиш, че са ги подхвърлили твоето приятелче Шиън и неговите хора?

— Не. Сигурно има друго обяснение. Все още не ни е известно. Ще питаме Пелфри…

Разнесе се мощен гърмеж. Задното стъкло се пръсна и се изсипа в автомобила. Едгар мигновено загуби управление и колата се отклони в насрещното платно. Последва хор от гневни клаксони. Бош се пресегна и дръпна волана надясно, като върна автомобила през жълтите линии.

— Какво беше това, мамка му? — извика Джери, когато най-после овладя колата и натисна спирачка.

— Не! — извика Бош. — Продължавай напред, продължавай!

Той грабна радиостанцията от зарядното устройство за пода и натисна бутона.

— Стрелят по нас! На Уестърн и Олимпик.

Хари продължи да натиска бутона, докато поглежда-към задната седалка и багажника. Очите му се плъзваха по покривите и прозорците на блоковете. Не видя нищо.

— Няма заподозрян. Снайперистки изстрел по обозначен детективски автомобил. Искаме незабавна помощ. Искаме въздушно наблюдение на покривите от източна и западната страна на Уестърн. Необходима е извънредна предпазливост.

Той пусна бутона. Докато диспечерката повтаряше онова, което току-що бе казал, Бош успокои Едгар, че са се отдалечили достатъчно.

— Мисля, че изстрелът е дошъл откъм източната страна. От онзи блок с плоския покрив. Струва ми се, че първо го чух с дясното си ухо.

Джери шумно въздъхна. Толкова силно беше стиснал волана, че кокалчетата му бяха станали бели като на Бош.

— Знаеш ли какво? — рече той. — Мисля, че никога повече няма да седна в някоя от тия скапани самоходни шейни.

— Закъсняхте, момчета. Вече се канех да тръгвам. — Дженкинс Пелфри беше едър човек с огромни гърди и толкова тъмна кожа, че бръчките по лицето му почти не се забелязваха. Той седеше върху малкото бюро на секретарката в приемната на офиса си в Юниън Лоу Сентър. Върху нисък шкаф от лявата му страна имаше телевизор, по който предаваха новини. Виждаше се картина, заснета от хеликоптер, показваща някой от кварталите в града.