Майкл Коннелли - Хари

— Е, това е било преди пет години. Сигурно се майтапиш.

Бош забеляза, че Едгар и Пелфри внимателно го наблюдават.

— Зная, Бош. Но после се появява новото дело „Черния войн“ и кой е главният обвиняем? Детектив Франк Шиън. Отгоре на всичко носи деветмилиметров „Смит & Уесън“. И още нещо, поискахме досието му. От единадесет години на стрелбището винаги се е представял отлично. А ти знаеш какви са били изстрелите на Ейнджълс Флайт. Като вземеш предвид всичко това, е естествено да поставиш Шиън на първо място в списъка. Затова разговаряме с него.

— Тази работа със стрелбището е пълна глупост. Всички ни водят отлични стрелци. И осем от всеки десет ченгета носят деветмилиметрови „Смит & Уесън“. Междувременно Ървинг — или там от когото е изтекла информацията — го хвърля на вълците. Жертва го, за да успокои града.

— Можеш да го обявиш за жертва само ако не го е извършил той.

В гласа на Линдел прозвуча цинична небрежност, която не се хареса на Бош.

— По-добре успокой топката — каза Хари, — защото ти гарантирам, че Франки не е убиецът.

— Франки ли? Значи сте приятели?

— Бяхме партньори. Много отдавна.

— Странно. Сега той като че ли не те обича много. Според моите хора, когато почукали на вратата му, той казал: „Мамка му на Хари Бош.“ Мисли, че си го издънил, човече. Не знае, че ни е известно за заплахата му срещу Елайъс. Или изобщо не си спомня за нея.

Бош затвори телефона. Беше като замаян. Франки Шиън си мислеше, че той е съобщил за разговора им. Мислеше си, че Хари го е предал на ФБР. Това го караше да се чувства още по-ужасно, отколкото фактът, че старият му партньор и приятел е в стаята за разпити и се бори за живота си.

— Като че ли не сте съвсем съгласен с Канал 4 — каза Пелфри.

— Не съм.

— Знаете ли, като съдя по онези стъкла в косата ви, дали не сте вие двамата, за които по телевизията съобщиха, че били обстрелвани на Уестърн.

— Да и какво от това? — попита Едгар.

— Ами, това е само на няколко преки от мястото, където са открили Стейси Кинкейд.

— Е, и?

— Ами, ако сте били там, чудя се дали не сте се срещнали с две мои приятелчета, Руфъс и Анди.

— Да, срещнахме ги и знаем, че трупът е бил изхвърлен три дни след смъртта на момиченцето.

— Значи вървите по моите стъпки.

— По някои. Снощи посетихме и Мадам Реджайна.

Бош най-после излезе от замайването си, но остави Едгар да разговаря с Пелфри.

— Тогава не са били глупости онези неща за убиеца на Илай?

— Нали сега сме тук.

— И какво друго искате да знаете? Или обикновено не си разкриваше картите. Никога не бях сигурен по коя част от загадката работя, ако разбирате какво искам да кажа.

— Разкажете ни за регистрационните номера — наруши мълчанието си Бош. — Знаем, че сте изискали от „Холивуд Уакс & Шайн“ квитанции за период от седемдесет и пет дни. Защо?

Пелфри продължително ги изгледа, сякаш обмисляше нещо.

— Елате вътре — рече накрая той. После ги отведе в кабинета си.

— Не исках да идвате тук — каза частният детектив. — Но сега…

Той посочи с две ръце към кашоните, които покриваха всички хоризонтални повърхности в стаята. Бяха ниски кашони, които събираха двадесет и четири кутии кока-кола. В тях имаше опаковани квитанции с картонени етикети, върху които бяха написани дати.

— Това ли са квитанциите от „Холивуд Уакс“? — попита Бош.

— Точно така. Илай искаше да занесе всичките в съда като на изложба. Пазех ги тук, докато му потрябват.

— За какво точно е имал намерение да ги използва?

— Мислех си, че знаете.

— Ние сме няколко крачки зад вас, господин Пелфри.

— Дженкинс. Или Дженкс. Повечето хора ме наричат Дженкс. Не зная точно какво означават всички тези квитанции — нали споменах, че Илай не ми показваше всичките си карти — но имам представа. Виждате ли, когато ги изиска, той ми даде списък с регистрационни номера. Каза да ги прегледам и да видя дали няма да открия някой от тях в квитанциите.

— И открихте ли?

— Да, отне ми почти цяла седмица.

— Колко?

— Само един номер.

Той отиде при един от кашоните и посочи към етикета с дата 12 юни.

— Тук.

Пелфри измъкна една от квитанциите и я подаде на Бош. Едгар се приближи и също погледна. Беше за пълно почистване на бяло волво. Посочваше се регистрационният номер и стойността на услугата — 14.95 долара плюс ДДС.

— И този номер е бил в списъка, който ви е дал Елайъс — каза Бош.

— Точно така.

— И не сте открили друг, който да съвпада.

— Нали това ви казах.