Майкл Коннелли - Хари

— Известно ми е. Ще ти обясня, когато се върнете. Дотогава може и да открия нещо.

— Добре. Късмет.

Той понечи да затвори.

— А, Хари?

— Да?

— Търси те Карла Ентренкин. Каза, че трябва да говори с теб. Щях да й дам номера на пейджъра ти, но после си помислих, че може да не искаш. Ами ако започне да ти звъни всеки път, щом се уплаши от нещо?

— Правилно. Остави ли ти номер?

Тя му го продиктува и Бош затвори.

— У Кинкейд ли отиваме? — попита Едгар.

— Да, току-що го реших. Вземи радиостанцията и провери номера на онова бяло волво. Виж на чие име е регистрирано. Аз трябва да телефонирам.

Бош набра номера, оставен от Карла Ентренкин, и тя отговори на второто иззвъняване.

— Тук е Бош.

— Детектив…

— Търсили сте ме?

— Да, хм, просто исках да ви се извиня за снощи. Онова, което видях по телевизията, ме разстрои и… и мисля, че съм действала прибързано. Проверих и предполагам, че не съм била права.

— Така е.

— Извинете ме.

— Добре, госпожо главен инспектор, благодаря, че ми се обадихте. Сега трябва да…

— Как върви разследването?

— Върви. Разговаряли ли сте със заместник-началник Ървинг?

— Да. Каза ми, че разпитват детектив Шиън.

— Това да не ви прави впечатление.

— Естествено. По какво работите в момента? Казаха ми, че отново проверявате първоначалния случай. Убийството на Стейси Кинкейд.

— Е, вече можем да докажем, че Харис е невинен. Бяхте права за това. Елайъс е щял да го оневини в съда. Не е бил той. Сега остава само да докажем кой е убиецът. И се обзалагам, че е същият, който е убил и Елайъс. Вече трябва да вървя, госпожо главен инспектор.

— Ще ми позвъните ли, ако откриете нещо важно?

Бош се замисли. Кой знае защо чувстваше Карл а Ентренкин като враг.

— Да — обеща накрая той. — Ще ви позвъня.

— Благодаря ви, детектив.

— За нищо.

Лосанджелеският цар на колите и съпругата му живееха на Мълхолънд Драйв в квартал за милионери, наречен „Върхът“. Той се спускаше надолу от планината Санта Моника и продължаваше на север към долината Сан Фернандо. Семейство Кинкейд се бяха преместили от Брентуд сред тези добре охранявани хълмове след убийството на дъщеря им. За момиченцето обаче беше прекалено късно.

Бош и Едгар бяха телефонирали предварително и ги посрещнаха на портала. Дадоха им напътствия как да стигнат по извития път до огромното имение във френски провинциален стил, построено на самия връх на „Върха“. Вратата им отвори латиноамериканска прислужница и ги въведе в дневна, по-голяма от цялата къща на Бош. Имаше две камини и три различни мебелирани къта. Хари не бе сигурен какво се цели с това. Дългата северна стена на стаята почти изцяло беше от стъкло и разкриваше прекрасен изглед към Долината. Домът на Бош също се намираше на хълм, но с разлика от неколкостотин метра височина и навярно десет милиона долара ширина. Прислужницата им каза, че семейство Кинкейд скоро ще дойдат при тях.

Бош и Едгар застанаха до прозореца, каквото и се предполагаше че трябва да направят. Богатите те караха да чакаш, за да се почувстваш свободен да се възхитиш на онова, което притежават.

— Панорамна гледка — рече Едгар.

— Моля?

— Така се казва, когато си толкова нависоко. Панорамна гледка.

Бош кимна. Няколко години по-рано заедно с жена си Джери беше продавал недвижими имоти, за да си изкарва странични доходи, докато не стана ясно, че в крайна сметка полицейската му работа ще мине на заден план.

Оттук се виждаше Долината чак до планината Санта Сузана. Хари можа да различи планината Оут над Чатсуърт. Спомни си, че преди години бе ходил там на екскурзия. Гледката обаче не можеше да се нарече прекрасна. Тежък смог — особено за април — покриваше Долината. Тук бяха достатъчно високо, за да са над него. Или поне така изглеждаше.

— Зная какво си мислите. Смог за един милион долара. Бош се завъртя. В дневната бяха влезли усмихнат мъж и жена с безизразно лице. Зад тях стоеше друг мъж в тъмен костюм. Хари познаваше първия от телевизията. Сам Кинкейд — царят на колите. Беше по-нисък, отколкото очакваше. По-набит. Тъмният му загар беше истински, а не телевизионен грим. Същото се отнасяше и за гарвановочерната му коса. По телевизията винаги приличаше на перука. Носеше спортна риза като онези, с които винаги го показваха по рекламите. Като онези, с които десет години по-рано показваха и баща му.

Жената беше с няколко години по-млада, около четиридесетте, — добре запазена вследствие седмичните масажи и посещения в салоните на Родео Драйв. Тя гледаше покрай Бош и Едгар. Имаше разсеяно изражение и Хари веднага разбра, че Катрин Кинкейд навярно не се е възстановила след загубата на дъщеря си.