Майкл Коннелли - Хари

— Добре, Киз, идваме. Ще ми кажеш ли защо?

— Не. Трябва да ти го покажа. Открих Стейси Кинкейд в задгробния свят.

Когато влязоха в детективското бюро, Бош се удиви от изражението на Кизмин Райдър. Тя седеше сама пред лаптопа си и слабото сияние на екрана се отразяваше по тъмното е лице. Изглеждаше едновременно ужасена и изпълнена с енергия. Хари познаваше това изражение, но не можеше да го опише. Беше видяла нещо ужасно, но в същото време знаеше, че това разкрива пред нея някаква възможност.

— Киз? — прошепна Бош.

— Сядайте. Надявам се, че не сте оставили косми по тортата в дома на Кинкейд.

Бош издърпа стола си и седна. Едгар направи същото. Райдър загатваше за допускане на конституционна или процедурна грешка при следствието. Използваха израза „косми по тортата“, ако някой заподозрян поискаше адвокат, но после признаеше извършването на престъпление преди пристигането му. Така признанието се опорочаваше. По същия начин, ако не съобщяха правата на заподозрения, преди да го разпитат, по-късно в съда не можеха да използват думите му срещу него.

— Виж, когато отидохме там, никой не беше заподозрян — каза Бош. — Нямаше причина да им съобщаваме правата. Казахме им, че следствието продължава и им зададохме няколко общи въпроса. Така или иначе, не научихме нищо ново. Съобщихме им, че Харис е чист и толкова. Какво си открила, Киз? Може би просто трябва да ни покажеш.

— Добре, приближете си столовете насам.

Те се настаниха от двете й страни. Бош погледна към компютъра й и видя, че на екрана е уеб-страницата на Мадам Реджайна.

— Първо, някой от вас чувал ли е за Лайза и Стейси О’Конър от компютърния отдел?

Бош и Едгар поклатиха глава.

— Не са сестри. Просто имат еднакви фамилии. Работят със Слоун Инглърт. Знаете за нея, нали?

Този път двамата кимнаха. Инглърт работеше в нов Компютърен отдел в центъра „Паркър“. По-рано същата година медиите бяха отделили много внимание на отдела и конкретно на Инглърт, когато бяха разкрили Брайън Фийлдър, хакер от международен мащаб, ръководещ така наречените „Веселяци“. Подвизите на Фийлдър и преследването му из Интернет от страна на Инглърт седмици наред привличаха интереса на вестниците и сега предстоеше историята да бъде филмирана в Холивуд.

— Добре — каза Райдър. — Те са ми приятелки от времето, когато работех в компютърния отдел. Позвъних им и те с удоволствие се заеха със случая, защото иначе щеше да им се наложи да облекат униформи и да работят дванадесет часа нонстоп.

— Тук ли дойдоха? — попита Бош.

— Не, офисът им е в „Паркър“. Където са истинските компютри. Както и да е, когато отидоха там, се свързахме по телефона. Казах им с какво разполагаме — този уеб-адрес, за който знаехме, че е важен, но нямахме представа защо. Информирах ги за посещението ни при Мадам Реджайна и мисля, че това ги отврати. Във всеки случай, ми казаха, че има голяма вероятност онова, което търсим, да няма нищо общо със самата Реджайна, а просто с нейната уеб-страница. Някой можел да я използва и трябвало да търсим някъде в образа скрита хипертекстова връзка.

Бош вдигна ръце в знак, че се предава, но преди да успее да каже нещо, Райдър продължи:

— Зная, зная, не говориш на този език. Ясно. Просто исках да ви покажа нещата стъпка по стъпка. Някой от вас има ли някаква представа от уеб-страници?

— Не — отвърна Бош.

— Не — присъедини се към него и Едгар.

— Добре, тогава ще се помъча да ви го обясня възможно най-просто. Започваме с Интернет. Интернет е така наречената „информационна свръхмагистрала“, нали така? Безброй свързани помежду си компютърни системи. В целия свят. По тази магистрала има милиони отклонения, места, където можете да ходите. Има цели компютърни мрежи, уеб-сайтове и така нататък, и така нататък.

Тя посочи към Мадам Реджайна на екрана.

— Това е индивидуална уеб-страница, включена в уеб-сайт, в който има много други страници. Виждате образа на компютъра ми, но той се намира в по-големия уеб-сайт. А този уеб-сайт се намира в действителна, материална машина — компютър, който наричаме „уеб-сървър“. Дотук ясно ли е?

Бош и Едгар кимнаха.

— Поне така ми се струва — каза Хари.

— Добре. Уеб-сървърът има ужасно много уеб-сайтове, които контролира и поддържа. Разбирате ли, ако ти, Хари, искаш да си отвориш собствена уеб-страница, отиваш при уеб-сървъра и казваш: „Включете страницата ми в някой от вашите уеб-сайтове. Имате ли уеб-сайт за мрачни детективи, които никога не говорят много с когото и да е?“