Майкл Коннелли - Хари

Райдър не ги изчака да отговорят, но те нямаха и намерение. Тя кликна два пъти с мишката и на екрана се появи нов образ. Снимка. Момиченце, застанало голо пред жив плет. Усмихваше се по измъчен, неестествен начин. Въпреки това на лицето му имаше замаяно изражение. Детето държеше ръце на хълбоците си. Сега вече Бош ясно виждаше, че това е Стейси Кинкейд. Опита се да си поеме дъх, но дробовете му не искаха да реагират. Той скръсти ръце на гърдите си. На екрана се заниза поредица от снимки, показващи момичето само и накрая с някакъв мъж. Виждаше се само голото му тяло, но не и лицето му. Няколко кадъра представяха детето и мъжа в различни сексуални пози. На последната снимка Стейси носеше бяла рокличка с малки семафорни флагчета. Тя махаше към камерата. Кой знае защо тази снимка изглеждаше най-ужасна, макар да бе най-невинната.

— Добре, дай напред или назад, изобщо разкарай това от екрана — каза Бош.

Райдър посочи с мишката към бутона в долната част На екрана и кликна отгоре му. Отново се появи паяжината. Бош избута стола си обратно на своето място и се стовари отгоре му. Внезапно го изпълни умора и чувство на потиснатост. Искаше му се да се прибере вкъщи, да заспи и да забрави всичко, което знае.

— Хората са най-жестоките зверове — въздъхна Райдър. — Причиняват си какво ли не. При това само, за да задоволят фантазиите си.

Бош се изправи и отиде при едно от другите бюра, принадлежащо на детектив от отдел „Грабежи“ на име Макграт. Той започна да отваря чекмеджетата и да рови в тях.

— Какво търсиш, Хари? — попита Киз.

— Цигари. Помислих си, че Пол може да има в бюрото си резервен пакет.

— Преди имаше. Аз му казах да си го прибере.

Все още с ръка в едно от чекмеджетата, Бош погледна към нея.

— Много ти благодаря, Кизмин. Ти ме спаси.

— Ще го преживееш, Хари.

Той я изгледа.

— Сигурно през целия си живот не си изпушила и една цигара, а ме караш да се откажа и ми казваш, че ще го преживея.

— Съжалявам. Просто се опитвам да ти помогна.

— Е, благодаря.

Бош кимна към компютъра й.

— Какво друго? Каква е връзката със Сам и Кейт Кинкейд, че ме пита дали сме им съобщили правата?

— Те трябва да знаят за това — отвърна Райдър, удивена, че още не се е досетил. — Мъжът на снимката трябва да е Кинкейд.

— Хей! — възкликна Едгар. — Откъде знаеш? Лицето му не се виждаше. Ние току-що разговаряхме с него и ни се стори, че двамата с жена му все още ужасно страдат.

И тогава Бош разбра. Когато видя снимките на екрана, си бе помислил, че са направени от похитителя на момичето.

— Искаш да кажеш, че тези снимки са стари — рече той. — Че е била подложена на сексуален тормоз, преди да я отвлекат.

— Искам да кажа, че навярно изобщо не става въпрос за отвличане. Стейси Кинкейд е била насилвана. Предполагам, че вторият й баща я е изнасилил и после я е убил. А това не би могло да се случи без знанието, ако не и с одобрението на майката.

Бош замълча. Райдър говореше толкова страстно и с такава болка, че той не можеше да не се зачуди дали не е преживяла нещо подобно.

— Вижте — рече Киз, очевидно усетила скептицизма на партньорите си, — имаше време, когато исках да се прехвърля в отдела за сексуални престъпления срещу деца. Беше, преди да постъпя в „Убийства“. В Пасифик имаше място в групата за застрашени деца и щяха да ме вземат, ако поисках. Първо ме пратиха за две седмици в Куонтико на тренировъчната програма, която бюрото организира веднъж годишно за сексуални престъпления срещу деца. Успях да издържа осем дни. Тогава осъзнах, че няма да мога да се справя. Върнах се и постъпих тук.

Тя замълча, но нито Бош, нито Едгар казаха нещо.

— Но преди да си тръгна — продължи Райдър, — научих достатъчно, за да разбера, че сексуалното насилие над деца най-често е в самото семейство, от страна на роднини или близки приятели. Чернокожите чудовища, които проникват през прозорците и отвличат хлапета, са съвсем малко.

— Това все пак не е доказателство в конкретния случай, Киз — внимателно отвърна Бош. — Може да е едно от изключенията. През прозореца не е влязъл Харис, а онзи тип.

Той посочи към компютъра, въпреки че снимките на безликия мъж и Стейси отдавна ги нямаше.

— Никой не е влизал през прозореца! — настоя Райдър.

Тя взе една от папките на бюрото и я отвори. Вътре имаше копие от протокола за аутопсията на Стейси Кинкейд. Киз го прелисти и стигна до снимките. Извади онази, която искаше да им покаже, и я подаде на Бош. Докато той я гледаше, Райдър продължи да преглежда протокола.