Майкл Коннелли - Хари

Бош вдигна ръка.

— Задръж топката. Можем да оставим групата на окръжната прокуратура. Съсредоточи се върху убиеца и Кинкейд. Да приемем, че той е замесен във всичко това. Някой някак е научил и е решил да съобщи на Елайъс вместо на ченгетата. Логично ли е?

— Естествено. Просто още не знаем всички подробности. Но писмата ясно показват, че някой е изпратил Елайъс до сайта и после го е предупредил, че са го разкрили.

Бош кимна и се замисли за миг.

— Почакай малко. Щом Елайъс е вдигнал тревога, ти току-що си направила същото, нали?

— Не. Благодарение на Лайза и Стейси О’Конър. Когато влязоха в сървъра, те прибавиха към списъка на администратора на сайта моя интернетски протокол, както и собствения си. Няма да има тревога. Операторите и потребителите няма да научат, че сме влизали, освен ако не проверят списъка и не забележат, че е променен. Мисля, че имаме достатъчно време, за да направим каквото трябва.

Бош кимна. Искаше да попита дали двете компютърни специалистки са действали законно, но реши, че е по-добре да не знае.

— А кой е изпратил на Елайъс писмата? — вместо това попита той.

— Жената на Кинкейд — отвърна Едгар. — Мисля, че са започнали да я измъчват угризения и е решила да помогне на Елайъс да пръсне задника на Сам — царя на колите. Затова е изпратила писмата.

— Изглежда логично — съгласи се Райдър. — Онзи, който ги е пратил, е знаел две неща: за уеб-сайта на Шарлот и за квитанциите от автомивката. Всъщност, и за още нещо — че Елайъс е задействал алармата. Затова аз също гласувам за жената. Как мина разговора ви с нея?

През следващите десет минути Бош й разказа какво са правили през деня.

— И това е само конкретната ни работа по случая — прибави Едгар. — Хари изобщо не спомена, че стреляха по задния ни прозорец.

— Какво?

Джери й разказа и Райдър се втрещи.

— Заловиха ли онзи, който е стрелял?

— Нямам представа. Не изчакахме да разберем.

— Знаете ли, по мен никога не са стреляли — каза тя. — Трябва да е вълнуващо.

— Няма да ти хареса — отвърна Бош. — Както и да е, имам още въпроси за цялата тази интернетска история.

— Питай — каза Райдър. — Ако аз не успея да ти отговоря, ще го направят Лайза или Стейси О’Конър.

— Не, въпросите ми не са технически, а логични. Продължавам да не разбирам как и защо сме в състояние да видим тези неща. Ти казваш, че всички потребители били педофили и се чувствали в безопасност, но сега Елайъс е мъртъв. Ако са го убили, защо поне не са преместили тайната си вратичка?

— Може в момента да се опитват да го направят. От убийството на Елайъс още не са изтекли четиридесет и осем часа.

— Ами Кинкейд? Ние току-що му съобщихме, че отново започваме следствието. Независимо дали има опасност да бъде разкрит, нормално е да се е хвърлил към компютъра в мига, в който си тръгнахме, да се свърже с администратора на сайта или да се опита да унищожи самия сайт заедно със снимките.

— Пак повтарям, може в момента да се опитва. И даже да е така, вече е прекалено късно. Лайза и Стейси О’Конър копираха всичко. Дори да унищожат сайта, информацията е при нас. Ще сме в състояние да проследим всеки интернетски протоколен адрес и да стигнем до всеки един от тези хора — ако изобщо могат да се смятат за хора.

Страстта и гневът в гласа й отново накараха Бош да се зачуди дали онова, което е видяла в уеб-сайта, не е докоснало нещо лично, нещо дълбоко скрито в душата й.

— Е, какво ще правим сега? — попита той. — Заповед за арест ли ще искаме?

— Да — отвърна Райдър. — И ще арестуваме семейство Кинкейд. Не ми пука за голямото им имение на хълма. Вече знаем достатъчно, за да ги приберем за разпит във връзка със сексуалния тормоз на детето. Ще ги оставим в различни стаи и ще ги накараме да се поизпотят. Ще започнем с жената и няма начин да не получим признание. Ще я накараме да се откаже от правото си да не говори против съпруга си и тя ще издаде гадното копеле.

— Става дума за семейство с изключително здрави политически връзки.

— Не ми казвай, че се страхуваш от царя на колите. Бош я погледна, за да види дали се шегува.

— Страхувам се да не действаме прибързано и да провалим всичко. Не разполагаме с нищо, което пряко да свързва някой от тях със Стейси Кинкейд или Хауард Елайъс. Ако ги арестуваме и не успеем да пречупим жената, после ще гълтаме праха на царя на колите. Ето от какво се страхувам, разбираш ли?

Райдър кимна.

— Тя си умира да я пречупят — каза Едгар. — Защо иначе ще праща онези писма на Елайъс?