Майкл Коннелли - Хари

Докато се връщаше при бюрото и сядаше до Линдел, Бош събра мислите си.

— Смятам, че Сам Кинкейд е убил доведената си дъщеря или е свързан по някакъв начин с убийството й. Изобщо не е имало отвличане. Той е съчинил тази история. После имал късмет, когато онези отпечатъци случайно насочили следствието към Харис. След това „разкритие“ е можел да се чувства спокоен.

— Започнете от самото начало.

— Добре. Започвам с това, че Кинкейд е педофил. Преди шест години се оженил за Кейт, навярно за прикритие. И за да се добере до дъщеря й. Трупът на момиченцето е бил прекалено разложен, за да се определи дали има признаци за системно сексуално насилие. Но според мен, е така. И…

— Майката знаела ли е?

— Нямам представа. По някое време е разбрала, но въпросът е кога.

— Продължавайте. Извинете, че ви прекъснах.

— Миналото лято се е случило нещо. Може момичето да е заплашило да каже на някого — на майка си, ако все още не е знаела, или на полицията. Възможно е също на Кинкейд просто да му е омръзнало. Педофилите се насочват към определена възрастова група и не се интересуват от по-големи деца. Стейси Кинкейд е щяла да навърши дванадесет. Може да е била прекалено голяма за… вкусовете на втория си баща. Ако в това отношение вече не е имал нужда от нея, тя само е представлявала заплаха за него.

— От този разговор ми се гади, детектив. Става дума за единадесетгодишно дете.

— Какво мога да направя, господин заместник-началник? И на мен ми се гади. Трябваше да видите онези снимки.

— Тогава, моля ви, продължете.

— Така че нещо се е случило и той я убил. Скрил трупа и разбил ключалката на прозореца й. После оставил нещата да се развият от само себе си. На сутринта майка й открила изчезването й и повикала ченгетата. И оттук тръгнала версията за отвличането.

— После извадил късмет — прибави Линдел.

— Точно така. Страхотен късмет. От всички отпечатъци, снети от стаята на момичето и останалата част на къщата, компютърът посочил тези на Майкъл Харис, бивш затворник и общ работник. И хората от „Грабежи и убийства“ се втурнали към него. Като коне с капаци. Изоставили всичко друго и се съсредоточили единствено върху Харис. Прибрали го и направили каквото направили с него. Само че се случило нещо странно. Той не си признал и не открили други улики. Междувременно някой подшушнал на медиите името на Харис. Станало известно, че ченгетата имат заподозрян. Кинкейд разбрал къде живее той — може да го е научил от свой приятел в полицията, който просто информирал родителите на жертвата. Както и да се е случило, той научил къде живее Харис. Отишъл на мястото, където бил скрил трупа, и го преместил. Предполагам, че през цялото време е бил в някой багажник. Може би на един от неговите паркинги. Както и да е, откарал трупа в квартала на Харис и го изхвърлил на запустял паркинг, близо до апартамента на заподозрения. Когато на следващата сутрин бил открит, ченгетата най-после получили още едно доказателство — макар и косвено. Но Харис бил невинен.

— Оставил е отпечатъците си, когато е мил автомобила на госпожа Кинкейд — каза Ървинг.

— Точно така.

— Ами Елайъс? — попита Линдел. — Защо са го убили?

— Мисля, че в основата е била госпожа Кинкейд. По погрешка. Предполагам, че по някое време след като погребала дъщеря си, е започнала да вижда призраци. Измъчвали са я угризения и може да се е помъчила да изкупи вината си. Знаела на какво е способен съпругът й, може дори направо да я е заплашвал, затова се е опитала да го направи тайно. Започнала да праща на Елайъс анонимни писма и да го насочва към истината. Накрая той успял да стигне до уеб-сайта на Шарлот. Щом видял онези снимки, разбрал кой е истинският убиец. Действал тайно, но се е готвел да призове Кинкейд в съда и да го изобличи. Само че допуснал грешка и оставил следите си в уеб-сайта. И Кинкейд или операторите разбрали, че са разкрити.

— И са пратили наемен убиец — каза Линдел.

— Сериозно се съмнявам, че го е направил лично Кинкейд. Сигурно е бил някой негов човек. Например, началникът на охраната му. В момента го проверяваме.

Тримата дълго мълчаха. Ървинг отпусна ръце върху бюрото пред себе си. Отгоре нямаше нищо. Само полирано дърво.

— Трябва да освободим Шиън — каза Бош. — Той не го е направил.

— Не се тревожете за Шиън — отвърна заместник-началникът. — Ако е чист, ще го пуснем. Искам да зная как ще продължим с Кинкейд. Изглежда толкова…

Бош не обърна внимание на колебливостта му.