— Нямам намерение да превръщаме пресконференцията в състезание по надвикване — отсече той. — Ще отговоря на няколко въпроса и толкова. Следствието ни чака. Ние…
— Какво имате предвид под „освободен“, господин заместник-началник? — извика Харви Бътън. — Искате да кажете, че е невинен или че просто нямате доказателства, за да го задържите?
Преди да отговори, Ървинг изгледа Бътън.
— Искам да кажа, че следствието тръгва в друга посока.
— Значи детектив Шиън е невинен, така ли?
— Не искам да назовавам каквито и да е имена.
— Господин заместник-началник, всички знаем името му. Защо просто не отговорите на въпроса?
Бош си помисли, че в известен смисъл тези реплики са забавни, защото Линдел бе убеден, че информацията за Франки Шиън е изтекла от Ървинг. А сега заместник-началникът се преструваше на обиден.
— Ще ви кажа само, че полицаят, с когото разговаряхме, засега даде задоволителни отговори. Затова си отива вкъщи и това е всичко, което…
— В каква друга посока тръгва следствието? — извика друг репортер.
— Не мога да ви дам подробности — отвърна Ървинг. — Достатъчно е да кажа, че ще преобърнем и последния камък.
— Може ли да зададем няколко въпроса на агента от ФБР?
Заместник-началникът погледна назад към Линдел, който стоеше до Бош, Едгар и Райдър. После отново се обърна към прожекторите, камерите и репортерите.
— ФБР и полицейското управление решиха, че ще е най-добре цялата информация да минава през управлението. Ако имате въпроси, питайте мен.
— Разпитвани ли са и други ченгета? — извика Бътън.
Ървинг отново се замисли, за да е сигурен, че ще каже каквото трябва.
— Да, разпитвани са в рамките на рутинна проверка. Засега няма полицаи, които можем да определим като заподозрени.
— Значи твърдите, че Шиън не е заподозрян?
Бътън го хвана натясно. Ървинг разбра. Сам се беше натикал в ъгъла. Но използва най-лесния подход.
— Не коментирам.
— Господин заместник-началник — продължи Бътън, като надвика другите репортери, — от убийствата изминаха почти четиридесет и осем часа. Искате да кажете, че все още няма сериозни заподозрени ли?
— Няма да коментирам какви заподозрени има. Следващият.
Ървинг бързо посочи към друг журналист. Въпросите продължиха още десет минути. В един момент Бош погледна към Райдър и тя му отговори с изражение, което казваше: „Какво правим тук?“ Той й отвърна по същия начин: „Губим си времето.“
Когато пресконференцията най-после приключи, Бош застана заедно с Едгар и Райдър в ъгъла на подиума. Партньорите му бяха пристигнали от холивудския участък точно преди началото и не бяха имали време да разговарят.
— Докъде сме със заповедите? — попита той.
— Почти свършихме — отвърна Едгар. — Това, че трябваше да дойдем тук за тоя цирк, не ни помогна много.
— Зная.
— Хари, мислех си, че сме се избавили от тези неща-каза Райдър.
— Зная. Беше егоистично от моя страна. Франки Шиън ми е приятел. Всичко онова, което направиха с него, като съобщиха името му на пресата, беше гадно. Надявах се, че присъствието ви тук може да придаде някаква правдоподобност на съобщението, че е освободен.
— Значи си ни използвал по същия начин, по който вчера искаше да ни използва Ървинг — каза тя. — Не му позволи да го направи, но за самия теб няма проблем, така ли?
Бош я погледна. Виждаше, че е искрено разгневена и съзнаваше, че ги е предал. Колкото и маловажно да бе, все пак си беше предателство.
— Виж, Киз, можем по-късно да поговорим за това. Но вече ти казах, Франки ми е приятел. Сега вече е и твой приятел. И някой ден това ще ти е от полза.
Той зачака, вперил очи в нея. Накрая, тя едва забележимо кимна. Засега проблемът беше решен.
— Още колко време ви трябва? — попита Бош.
— Може би час — отвърна Едгар. — После трябва да намерим съдия.
— Защо? — попита Райдър. — Какво каза Ървинг?
— Ървинг седи на два стола. Затова искам всичко да е изпипано. За утре сутрин.
— Ще успеем — кимна Едгар.
— Добре. Тогава се върнете и си свършете работата. Довечера намерете съдия. Утре ще…
— Детектив Бош?
Той се извърна. Пред него стояха Харви Бътън и продуцентът му Том Чейни.
— Не мога да разговарям с вас — отсече Бош.
— Разбрахме, че отново разследвате убийството на Стейси Кинкейд — каза Чейни. — Бихме искали да поговорим за…
— Кой ви каза? — изръмжа Хари.
На лицето му светкавично се изписа гняв.
— Имаме източник, който…
— Кажете на източника си, че е гадняр. Без коментар.
Читать дальше