Майкл Коннелли - Хари

— Каза ли на някой от семейството или на Рихтер къде точно живее Харис? — попита той.

Франки го погледна.

— За какво намекваш?

— Питам те. Каза ли на някой от тях къде живее Харис?

— Може и да съм казал. Не си спомням.

Бош излезе и се насочи към кухненската врата. Шиън си взе багажа от задната седалка и го последва.

— Обясни ми, Йеронимус.

Хари отключи вратата.

— Мисля, че си допуснал грешка.

Той влезе вътре.

— Хайде, казвай.

Бош го отведе в спалнята за гости и Шиън хвърли торбата си на леглото. Когато излязоха обратно в коридора, Хари му показа банята и тръгна към дневната. Франки мълчеше и чакаше.

— Дръжката на сифона в тоалетната е счупена — без да поглежда към него, каза Бош. — Трябва да я натискаш през цялото време.

После вдигна очи към бившия си партньор.

— Стигнахме до обяснение за присъствието на отпечатъците на Харис. Той нито е отвлякъл, нито е убил Стейси Кинкейд. Всъщност, дори не смятаме, че е имало отвличане. Кинкейд е убил доведената си дъщеря. Изнасилвал я е нееднократно и я е убил, после е инсценирал отвличане. Извадил е късмет, когато отпечатъците по учебника са ви насочили към Харис. И той го е използвал. Смятаме, че той — или неговият човек, Рихтер — е изхвърлил трупа близо до апартамента на Харис, защото е знаел къде е. Затова помисли, Франсис. Трябва със сигурност да зная дали си казал на Кинкейд или началника на охраната му къде живее Харис.

Шиън изглеждаше зашеметен. Очите му блуждаеха по пода.

— Значи сме грешали за Харис…

— Били сте като коне с капаци, човече! Когато сте открили онези отпечатъци, пред очите ви е бил само Харис.

Без да вдига поглед от пода, Шиън бавно кимна.

— Всички допускаме грешки, Франки. Седни и помисли за онова, което те питам. Какво каза на Кинкейд и кога му го каза? Веднага се връщам.

Бош се върна в спалнята си и се огледа наоколо. Стаята изглеждаше същата. Той отвори вратата на гардеробната и натисна ключа. Дрехите на Елинор ги нямаше. Погледна надолу към пода. Обувките й също бяха изчезнали. На килима имаше тюлена мрежичка, завързана със синя панделка. Хари се наведе и я вдигна. Вътре имаше няколко зрънца ориз. Спомни си, че в ласвегаския параклис раздаваха на гостите такъв ориз, за да го хвърлят по щастливата двойка. Елинор бе запазила едно от тях за спомен. Бош се зачуди дали случайно го е изпуснала, или просто го е изхвърлила.

Той го прибра в джоба си и угаси осветлението.

Когато Бош влезе в детективското бюро, Едгар и Райдър бяха изнесли телевизора от кабинета на лейтенанта и гледаха новините. Двамата почти не погледнаха към него.

— Какво има? — попита той.

— Предполагам, че на хората не им харесва освобождаването на Шиън — отвърна Едгар.

— Тук-там има грабежи и палежи — прибави Райдър. — Не е като предишния път. Сигурно ще успеем, ако издържим през нощта. Пълно е с полицейски части, които се нахвърлят на всичко живо.

— Никакви глупости като миналия път — отбеляза Едгар.

Бош кимна и няколко минути погледа новините. Показваха пожарникари, насочили маркучи към пламъците, издигащи се през покрива на някакъв търговски център. Беше прекалено късно, за да го спасят. Като че ли продължаваха да правят усилия само заради медиите.

— Радикална промяна в градоустройствения план — подхвърли Едгар. — Крайно време беше да се избавим от тези търговски центрове.

— Лъжеш се — пак ще ги възстановят — отвърна Райдър.

— Поне ще изглеждат по-добре отпреди. Действителният проблем са магазините за спиртни напитки. Погромите винаги започват оттам. Ако пратим по един взвод пред всеки магазин за алкохол, няма да има бунтове.

— Докъде сме със заповедите? — попита Бош.

— Готови сме — отвърна Райдър. — Само трябва да ги занесем на съдията.

— Спряхте ли се на някого?

— На Тери Бейкър. Вече й позвъних и тя каза, че ще чака.

— Добре. Дайте да видим.

Райдър се изправи и отиде при секцията на отдел „Убийства“. Едгар остана и продължи да гледа телевизия. Документите бяха грижливо подредени върху бюрото й. Тя ги подаде на Бош.

— Имаме заповеди за двете къщи, всички автомобили и офиси, както и за апартамента и колата на Рихтер. Пъхнахме ги между другите — каза Киз. — Мисля, че сме готови.

Всяка от заповедите включваше по няколко листа. Бош знаеше, че на първите два винаги се пишат стандартните юридически формули. Той ги прескочи и бързо прегледа обосновките. Райдър и Едгар се бяха справили добре, макар Хари да си мислеше, че това навярно е дело на Киз. Тя беше юридическият мозък на екипа. Съдията щеше да приеме дори обосновката за обиска на апартамента и автомобила на Рихтер. Със сложен език и подбрани факти от следствието се посочваше, че доказателствата предполагат участие на двама заподозрени в изхвърлянето на трупа на Стейси Кинкейд. И заради близките отношения между работодател и служител, съществували по това време между Сам Кинкейд и Д. Ч. Рихтер, началникът на охраната може да се смята за втория заподозрян. Искаше се разрешение за претърсване на всички автомобили, до които двамата са имали достъп по време на престъплението. Обосновката представляваше грижливо обмислена словесна уловка, но Бош бе сигурен, че ще мине. Искането за претърсване на всички „достъпни“ за двамата мъже коли представляваше истински шедьовър на Райдър. Ако съдията го одобреше, детективите щяха да получат възможност да претърсят всеки автомобил на който и да е от паркингите, собственост на Кинкейд, защото милионерът най-вероятно имаше достъп до всички.