Майкл Коннелли - Хари

— Да поговорим за това — каза Ървинг. — Патрулът е навън с някаква жена, която твърди, че е ваша съседка. Ейдриън Тегрийни?

— Да.

— Какво да?

— Живее в съседната къща.

— Казва, че по-рано чула три-четири изстрела. Решила, че сте вие и не позвънила в полицията.

Бош само кимна.

— Стреляли ли сте някога от верандата?

Хари се поколеба, преди да отговори.

— Вижте, господин заместник-началник, тук не става дума за мен. Затова нека просто да приемем, че е възможно да е имала причина да си помисли, че съм стрелял аз.

— Добре. Въпросът е, че изглежда детектив Шиън е пил — при това много — и е стрелял с пистолета си. Как обяснявате случилото се?

— Да го обяснявам ли? — попита Бош, безизразно загледан в масата.

— Самоубийство или убийство? А…

Хари едва не се засмя, но се сдържа.

— Струва ми се, че няма никакво съмнение — отвърна той. — Самоубил се е.

— Но не е оставил предсмъртно писмо.

— Не е оставил писмо, а само няколко бутилки от бира и безцелни изстрели в небето. Това е било неговото писмо. Казал е всичко, което е имал да казва. Често се случва ченгета да си отиват по този начин.

— Но той беше освободен. Защо го е направил?

— Ами… Мисля, че е съвсем ясно…

— Тогава изяснете го и на нас, моля.

— Вечерта е разговарял по телефона с жена си. По-късно и аз се свързах с нея. Макар да са го освободили, той е смятал, че въпросът не е приключен.

— Балистичната експертиза ли е имал предвид? — попита Ървинг.

— Не, едва ли. Предполагам, е бил наясно, че някой е трябвало да бъде обвинен. Някое ченге.

— И затова се е самоубил? Не ми звучи правдоподобно, детектив.

— Той не е убил Елайъс. Нито онази жена.

— В момента това е само ваше мнение. Единственият факт, с който разполагаме, е, че детектив Шиън се е самоубил в нощта преди да получим резултатите от балистичната експертиза. И вие, детектив, ме уговорихте да го освободя, за да може да го направи.

Бош извърна поглед от Ървинг и се помъчи да овладее напиращия в гърдите му гняв.

— Оръжието — продължи заместник-началникът. — Стара Берета двадесет и пет. Серийният номер е заличен с киселина. Незаконно оръжие. Ваш ли е, детектив Бош?

Хари поклати глава.

— Сигурен ли сте? Бих искал да решим въпроса още сега, без да се налага да провеждаме вътрешно разследване.

Бош отново погледна към него.

— Какво се опитвате да кажете? Че съм му дал пистолета, за да се самоубие ли? Аз му бях приятел — единственият останал му приятел. Оръжието не е мое, не разбирате ли? Минахме покрай тях, за да си вземе някои вещи. Трябва да го е взел тогава. Може да съм го подтикнал да се самоубие, но това не означава, че съм му дал пистолета.

Бош и Ървинг продължително се изгледаха.

— Забравяш нещо, Бош — намеси се Линдел. — Днес претърсихме къщата на Шиън. И не открихме никакъв пистолет.

Хари откъсна очи от заместник-началника и погледна към агента.

— Значи хората ти са го пропуснали — отвърна той. — Франки е дошъл тук с онзи пистолет, защото оръжието не е мое.

Бош се отдалечи от тях, преди гневът му да избухне. Той се отпусна на един от меките фотьойли в дневната и погледът му заблужда през остъклените врати.

Ървинг се приближи, но не седна.

— Какво означава това, че сте го подтикнали?

Бош вдигна очи към него.

— Снощи пихме заедно. Той ми разказа някои неща. Разказа ми как си изпуснал нервите с Харис. Каза, че онова, което Харис твърдял — за нещата, които според него му били сторили ченгетата — било вярно. Всичко. Виждате ли, той беше сигурен, че Харис е убил момичето, изобщо не се съмняваше. Но го измъчваше онова, което е направил. Каза ми, че тогава, в онази стая с Харис, просто загубил контрол. Превърнал се в същото нещо, което преследвал през всички тези години. Това ужасно го измъчваше. А тази вечер аз го докарах тук и…

Бош усети, че чувството за вина свива гърлото му. Изобщо не се бе замислил. Не беше видял очевидното. Беше прекалено погълнат от следствието, от Елинор и от пустия си дом.

— И? — каза Ървинг.

— И разбих на пух и прах единственото, в което през всички тези месеци беше вярвал, единственото, което го крепеше. Казах му, че Майкъл Харис е невинен. Казах му, че е сгрешил и че сме в състояние да го докажем. Изобщо не се замислих до какво ще доведе това. Мислех само за случая.

— И смятате, че това го е накарало да се самоубие, така ли? — попита заместник-началникът.

— Когато са разпитвали Харис в онази стая, нещо се е случило с Франки. Нещо ужасно. После загубил семейството си, загубил делото… Мисля, че го е крепяла само убедеността в правотата му. Когато открих, че е допуснал грешка… Когато грубо проникнах в неговия свят, за да му го кажа… Това го е съсипало.