Майкл Коннелли - Хари

— Горе-долу, Кейт. Прекарах тежка нощ. И не обичам дъжда.

— Съжалявам. Изглеждате така, като че не сте спали.

— Имате ли нещо против да поразгледам наоколо, преди да поговорим?

Носеше в куфарчето си подписаната от съдията заповед за обиск на къщата, но не искаше още да я показва.

— Моля — отвърна тя. — Стаята на Стейси е нататък по коридора. Първата врата вляво.

Бош остави куфарчето си на плочките в антрето и последва указанията й. Мебелите в стаята на момичето не бяха покрити. Белите чаршафи лежаха на купчини по пода. Изглежда някой — навярно майката на мъртвото дете — идваше тук от време на време. Леглото не беше оправено. Розовата завивка и чаршафите бяха смачкани на топка — като че ли някой беше лежал и ги бе притискал към гърдите си. Гледката накара сърцето му да се свие.

Пъхнал ръце в джобовете на шлифера си, той застана по средата на стаята и огледа вещите на Стейси. Имаше плюшени играчки и кукли, лавица с книги с картинки. Никакви плакати на филми, снимки на млади телевизионни звезди или поппевци. Сякаш спалнята принадлежеше на дете, много по-малко от Стейси Кинкейд. Бош се зачуди дали подредбата не е дело на родителите й, или пък нейно, сякаш беше смятала, че като запази нещата от миналото, по някакъв начин може да избегне ужаса на настоящето. Тази мисъл го накара да се почувства още по-ужасно.

Забеляза на тоалетката четка за коса и видя в нея руси косми. Стана му малко по-леко. Знаеше, че могат да са им от полза, ако изобщо се стигнеше до сравняване на веществени доказателства — навярно от багажника на някой автомобил.

Той отиде до прозореца и го разгледа. Беше плъзгащ се и по касата все още се виждаха черни петна от праха за снемане на отпечатъци. Бош го отвори. Ясно се забелязваше, че ключалката е разбивана с отверка или подобен инструмент.

Хари погледна навън към задния двор. Бъбрековидният басейн беше покрит с брезент, в който се събираше дъждовна вода. Отново се замисли за момичето. Зачуди се дали някога се е хвърляло във водата, за да се спусне до дъното и да закрещи.

Зад басейна имаше жив плет, който заобикаляше задния двор. Беше висок около три метра. Същият, като на снимките в уеб-сайта на Шарлот.

Той затвори прозореца. Дъждът винаги го натъжаваше. А днес и без това се чувстваше зле. Преследваше го призракът на Франки Шиън, измъчваше го неуспелият му брак, за който нямаше време да мисли, а в главата му се въртеше натрапчивият образ на момиченцето със замаяно изражение.

Бош извади ръка от джоба си, за да отвори вратата на килера. Дрехите на детето все още бяха там. Пъстри дрехи на бели пластмасови закачалки. Той потърси сред тях и накрая откри бялата рокличка с малките семафорни флагчета.

Излезе обратно в коридора и разгледа другите стаи. Една от тях приличаше на спалня за гости и Хари я разпозна от снимките на уеб-страницата. Тук бяха изнасилвали и снимали Стейси Кинкейд. Не остана дълго вътре. По-нататък по коридора имаше баня, спалня и после още една, превърната в библиотека и кабинет.

После тръгна обратно към дневната. Кейт Кинкейд сякаш не бе помръдвала. Той взе куфарчето си и влезе в стаята при нея.

— Малко се намокрих, госпожо Кинкейд. Може ли да седна?

— Разбира се. Наричайте ме Кейт.

— Ако нямате нищо против, предпочитам засега да разговаряме по-официално.

— Заповядайте, детектив.

Изпитваше гняв към нея — и заради случилото в тази къща, и защото жената го бе запазила в тайна. По време на обиколката си бе видял достатъчно, за да е сигурен в онова, в което предишната вечер толкова страстно го бе убеждавала Кизмин Райдър.

Седна на един от покритите столове срещу дивана и постави куфарчето върху коленете си. После го отвори и започна да рови вътре. От мястото си Кейт Кинкейд не можеше да види какво търси.

— Открихте ли нещо интересно в стаята на Стейси?

Бош спря и погледна към нея над капака на куфарчето.

— Не — отвърна той. — Просто исках да получа обща представа за това място. Предполагам, че по-рано внимателно са го претърсили и че няма какво да открия. Стейси обичаше ли да плува в басейна?

После продължи да прехвърля съдържанието на куфарчето си, докато тя му разказваше колко добре плувала дъщеря й. Бош всъщност не правеше нищо. Просто разиграваше сцената, която цяла сутрин мислено беше репетирал.

— Можеше да преплува под вода две дължини, без да се показва на повърхността, за да си поема въздух — каза Кейт Кинкейд.

Хари затвори куфарчето и погледна към нея. Тя се усмихваше при спомена за дъщеря си. Бош също се усмихна, но без каквато и да е топлота.