Майкл Коннелли - Хари

— Госпожо Кинкейд, как се пише „невинност“?

— Моля?

— Думата „невинност“. Как се пише?

— Какво общо със Стейси има това? Не разбирам. Защо…

— После ще ви обясня. Просто ми кажете как се пише тази дума.

— Не съм добре с правописа. Заради Стейси винаги носех в чантата си правописен речник. Нали знаете, от онези малките…

— Нищо. Опитайте.

Тя се замисли. Лицето й ясно показваше, че е объркана.

— Ами, добре. Н-е-в-и-н-о-с-т.

Кейт Кинкейд го погледна и въпросително повдигна вежди. Бош поклати глава и отново отвори куфарчето си.

— Не познахте — каза той. — Пише се с две „н“.

— По дяволите! Нали ви казах.

Тя му се усмихна. Хари извади нещо от куфарчето, затвори го и го остави на пода. После се изправи, приближи се до дивана и й подаде найлонов плик. Вътре беше едно от анонимните писма, пратени до Хауард Елайъс.

— Вижте това — каза Бош. — И тук сте сгрешили думата.

Кейт Кинкейд дълго гледа към писмото, после дълбоко си пое дъх и заговори, без да вдига очи към детектива.

— Предполагам, че трябваше да използвам речника. Но когато го писах, ужасно бързах.

Бош усети, че го изпълва облекчение. Знаеше, че няма да срещне съпротива. Жената беше очаквала този момент. Може би бе съзнавала, че ще настъпи съвсем скоро. Навярно тъкмо затова му бе казала, че не се е чувствала толкова добре от много дълго време.

— Разбирам — отвърна той. — Искате ли да ми разкажете за това, госпожо Кинкейд? За всичко?

— Да — каза тя. — Ще ви разкажа.

Бош зареди нова батерия в касетофона си, включи го и го остави на масата така, че да записва и неговия глас, и този на Кейт Кинкейд.

— Готова ли сте? — попита той.

— Да.

Хари се представи, каза с кого разговаря, посочи датата, часа и къде се намират. Накрая й прочете правата от формуляра, който извади от куфарчето си.

— Чухте ли правата, които току-що ви прочетох?

— Да.

— Искате ли да разговаряте с мен, госпожо Кинкейд, или бихте желала да повикате адвоката си?

— Не.

— Какво не?

— Не искам адвокат. Той не може да ми помогне. Ще говоря.

Това накара Бош да замълчи. Замисли се как е най-добре да не допусне в тортата да попаднат косми.

— Е, аз не съм в състояние да ви давам юридически съвети, но когато казвате, че адвокатът не може да ви помогне, не съм сигурен, че това означава отказ. Разбирате ли какво искам да кажа? Винаги е възможно адвокатът да…

— Детектив Бош, не искам адвокат. Знам правата си, но не искам адвокат.

— Добре, тогава трябва да подпишете този документ и после още веднъж там, където пише, че се отказвате от адвокат.

Той остави формуляр на масата и я проследи с поглед, докато го подписваше. После го взе и провери дали е написала собственото си име. След това самият той се разписа като свидетел и прибра документа в едно от отделенията на куфарчето си. Отпусна се на стола и погледна към нея. За миг си помисли дали да не я накара да се откаже от правото да говори против съпруга си, но реши, че това може да почака. Щеше да го остави на окръжната прокуратура, когато настъпеше моментът.

— Е, това е всичко — каза Бош. — Искате ли да започнете, госпожо Кинкейд, или аз да ви задавам въпроси?

Нарочно използваше името й често — за да няма съмнение чии са гласовете в случай, че се наложеше да пуснат записа пред съдебни заседатели.

— Моят съпруг уби дъщеря ми. Предполагам, че първо искате да чуете това. Нали затова сте тук.

Бош замръзна за миг, после бавно кимна. — Откъде знаете?

— Дълго време само подозирах… после се убедих. Заради някои неща, които чух. Накрая той ми каза. Накарах го и той си призна.

— Какво точно ви каза?

— Че станало случайно, но човек не може случайно да удуши някого. Каза, че тя го заплашвала, че искала да го издаде на приятелките си… Да им разкаже какво са й сторили той и неговите приятели. Каза, че се опитвал да я спре, да я разубеди. Каза, че положението се изплъзнало от контрол.

— Къде се е случило това?

— Точно тук. В къщата.

— Кога?

Тя посочи датата на предполагаемото отвличане на дъщеря си. Изглежда разбираше, че Бош трябва да й зададе някои въпроси, чиито отговори бяха очевидни.

— Съпругът ви извършвал ли е сексуално насилие срещу Стейси?

— Да.

— Признавал ли го е пред вас?

— Да.

Кейт Кинкейд се разплака и отвори чантата си, за да извади пакетче кърпички. Бош я остави на мира за малко. Зачуди се дали плаче от мъка, от угризение или от облекчение, че най-после може да признае всичко. Реши, че навярно се дължи и на трите.